Примката около хитруващите данъкоплатци, които се опитват да финтират бюджета, все повече се затяга. Това се вижда в пакета промени в данъчните закони за догодина, които Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане (става дума на ДДС, подоходните данъци, акцизите). Наред с някои облекчения и смаляване на бюрокрацията се предлагат и мерки с обратен ефект, които за ужас на предприемачи и счетоводители ще увеличат “писането” и “декларирането”.
С цел да се затворят пробойни в хазната МФ и НАП искат от 2025 г. фирмите да бъдат задължени на всеки 3 месеца да попълват и подават декларации за материалните си запаси. Причината – съмнения, че много предприятия си спестяват плащането на данъци, като водят за налични в склада стоки, които всъщност са продали.
През януари 2019 г. приходната агенция обяви, че започва мащабна акция в близо 13 000 дружества, които в балансите си за 2017 г. са отчели прекалено малко продажби и прекалено много материални запаси. Инспектори на НАП тръгнаха да проверяват на място какво в действителност има в складовете – защото анализът на риска показал, че вероятно значителна част от “запасите” са отдавна продадени, но се водят “налични” за спестяване на ДДС и данък печалба.
Преди това, още в края на 2018-а, приходната агенция започна да разпраща писма на заподозрените сами да си направят инвентаризации и при “несъответствия” да си коригират отчетните документи. Предприятията, взети на мушка от данъчните, бяха от различни сфери – за облекла и обувки, за битова техника, промишлени стоки, авточасти и др.
Същата операция “подсещане” бе проведена и през декември 2021 г. НАП обяви, че е изпратила предупредителни писма до до 11 600 фирми, защото е установила, че поддържат “нелогично високи запаси” – с обща стойност над 9 млрд. лева.
“Материалните запаси са счетоводна категория, която най-общо означава съхранявани на склад стоки, материали или продукция. Всички дружества в извадката поддържат материални запаси на значителна стойност в продължение на години, което противоречи на икономическата логика”, поясниха тогава от НАП. И приканиха получателите на писмата да направят съответните счетоводни операции до края на годината, като начислят дължимия ДДС за липсващите стоки и отразят това в годишните си декларации за облагане с корпоративни данъци за 2021 г.
От приходната агенция обясниха, че след писмата ще проведат и телефонни разговори, на най-рисковите дружества ще бъдат възложени инвентаризации – описване на цялото налично количество стоки, а при установени несъответствия ще последват ревизии.
Същите кампании бяха проведени и през следващите години. През февруари т.г. приходната агенция съобщи, че е пратила “честитки” на 7000 фирми в цялата страна заради, като подчерта, че те и преди са били предупреждавани с писма и въпреки това продължават да отчитат огромни обеми “залежала” стока.
“Преди да започнем с контролните производства, провеждаме информационна кампания, като даваме възможност на дружествата доброволно да коригират декларираните данни. Според нас партньорският подход е ефективен и справедлив спрямо бизнеса”, обясняваха преди от приходната агенция.
Сега вече НАП и МФ явно са преценили, че трябва да втвърдят подхода, защото предлагат фирмите да бъдат задължени в края на всяко тримесечие да подават декларации за наличните дълготрайни активи и материални запаси. “Целта е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит за наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане”, се посочва в мотивите за промяната.
“Данните ще се предоставят от текущата счетоводна отчетност и обхващат сумата на наличните дълготрайни активи с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв.”, предвижда законопроектът, публикуван за обществено обсъждане.
Какво мисли бизнесът, предстои да научим, но едва ли ще приветства новата бюрократична мярка. Най-лошото е, че заради данъчните тарикати ще бъдат натоварени с допълнително бреме и коректните фирми, пише “Сега”.
