Трети мост на река Дунав, за който се знае, че ще е някъде при Русе, ще е готов към 2032-2033 г., тоест след най-малко 8 години. Това е прогнозата на експерти на министерството на транспорта, след като Румъния обяви на 30 август поръчка за предпроектно проучване. То трябва да покаже къде да стъпи мостът на нейна територия и как ще се осъществят връзките с пътната и железопътната инфраструктура. Срокът да се избере мястото на румънска територия е 23 месеца.
Така бавно и мъчително, 21 години след като проектът е обявен, се правят първите реални стъпки към осъществяването му.
Точно преди година българското министерство на транспорта съобщи, че България и Румъния са подали съвместен проект пред Европейската комисия за предпроектно проучване на втори мост Русе-Гюргево, а през януари тази година Брюксел одобри 7 млн. евро финансиране на предпроектното му проучване по военна мобилност на Механизма за свързване на Европа. Документите са подадени от румънската страна и тя е координатор на инвестицията.
България е набелязала 3 места за моста, от които да се избира, но се налага да се изчака проучването за Румъния. Предполага се, че точката, която ще се избере, е при град Мартен, на изток от Русе.
Според Мартин Георгиев – шеф на дирекция “Координация на програми и проекти” и ръководител на управляващия орган на оперативна програма “Транспортна свързаност”, румънците ще изследват три пътни и два жп варианта. Българската страна е казала, че никакви други възможности освен комбиниран мост – пътен и железопътен, няма да бъдат приети.
Брюксел също настоява за това.
За пътната инфраструктура в Румъния няма проблем мостът да се свърже с четирилентовия път от Гюргево до Букурещ. С жп връзката обаче е малко по-трудно, защото линията трябва да заобиколи Гюргево. При румънците гарата е близко до сегашния Дунав мост, за новия трябва да направят обход, за да стигне до новата точка на преминаване на реката.
При нас вече е избран изпълнител на магистралата Русе – Велико Търново за лота от Русе до Бяла. Но той може да започне да се изгражда от старопрестолния град и докато се стигне до Дунав, да е ясно къде точно ще е мостът. Когато трасето стигне до Русе и се очертае, че липсват 5 км, то може да се коригира, а не като си стигнал реката, да местиш трасе, ще се стараем да избегнем тази ситуация, казва Георгиев.
При железопътната инфраструктура при нас е по-лесно, защото влакът може да мине през гарата в Русе и да се отправи към моста. Жп линията към новия мост се изтегля от съществуващата мрежа през поляни и в индустриалната част на града и не се преминава през жилищни райони. Експертите виждат потенциал за товарни жп превози по жп линията Русе – Каспичан и да се продължи по Синдел – Карнобат към Южна България. Правят обаче уточнението – ако се поддържа в добро състояние. Този маршрут може да поеме товарния трафик от юг.
Тепърва да се пробива Стара планина с тунел, и е бавен и много скъп вариант. Въпреки че е крайно време през Стара планина да се свържат Северна и Южна България, но това е друга тема.
Изборът къде да стъпи мостът зависи от желанието и на двете страни той и довеждащата инфраструктура да струват възможно най-малко, защото това ще се отрази на таксите за преминаване. Силното лоби на превозвачите и в двете държави иска магистрални параметри, но и ниски такси.
За мен цената не е само на моста, а на довеждащата инфраструктура. Идваха преди някакви кандидати, казват, ще направим мост, но вие постойте магистралата, а той може да струва 50 млн. евро, а аутобанът – 250 млн., коментира Георгиев.
За да се забърза процесът, българската страна е създала работни групи от най-добрите експерти по пътища и жп транспорт, които да съдействат на румънците за избора на точката, на която да стъпи новият мост на техния бряг, както и за свързването му с пътната и железопътната инфраструктура.
Ако след 23 месеца, колкото е срокът фирмата, която е избрана, да предложи къде да стъпи мостът и България, има вече одобрен вариант, идват следващите стъпки. Министерството ще обяви процедура за избор на консултант, който да разработи довеждащата инфраструктура и година по-късно той да бъде избран. Тогава ще е ясно колко ще струва тя.
“До края на октомври е срокът за оферти, ако до Нова година успеят да изберат изпълнител, ние имаме готовност другата година да възложим разработката, да изберем консултант, който да изработи комплекса с довеждатата инфраструктура и да започнем нещо да оформяме”, казва Георгиев.
Самото строителство според българските експерти може да продължи 2-3 години, въпреки че изграждането на моста при Видин-Калафат се проточи 7 години и без малко да бъде изпуснато европейското финансиране.
Българската страна е подсказала, че след като се избере мястото и базовите параметри на моста, процедурите за проектиране и строителство трябва да се обявят съвместно, за да има обща политика на тарифиране, както е при Видин. За тези стъпки обаче имало време. Въпросът е да се види колко ще е инвестицията и какъв ще е делът на всяка от страните. Засега финансирането на предпроектното проучване е по Механизма за свързване на Европа.
Първите са строени от римляни за 2-3 години.
Строежът на мостовете на Дунав по римско време, както и при изграждането на първия в съвременната ни история при Русе-Гюргево трае между 2 и 3 години.
Траяновият мост е строен между 103-105-а година. В музея в Турну Северин се пазят останки от него. Дължината му е била 1135 м, лягал е на 8 стълба.
Константиновият мост е свързвал Улпия Ескус – край днешното село Гиген в България, със Сукидава край град Корабия в Румъния. Мостът е с дървена връхна конструкция и зидани каменни стълбове, дължината му е 2434 м. Построен е през 323-328 г. и е открит от император Константин. Допуска се, че е съществувал към 40 години – до 367 г. Има сведение, че император Валент прехвърля войските си през Дунав по понтонен мост по-надолу по течението на реката.
Дунав мост при Русе е изграден по времето на социализма в България за две години и три месеца – от началото на 1952 до март 1954 г., строителството му е държано в тайна.
Експерти пишат, че е имало през вековете поне 9 съоръжения на реката. Освен вече изброените мостове е имало: Трансмариска – Константиана Дафна (367 г.), при Новиодунум (369 г. ), Видин – Калафат (1606 г.), Черна вода – Фетещ (1895 г.), пише “24 часа”.
