Най-новата китайска атомна подводница е потънала в корабостроителница близо до град Ухан, съобщиха световните агенции, като се позовават на високопоставен американски военен служител.
Властите на Китай са се опитали да скрият информацията за извънредната ситуация, а според медиите инцидентът е станал в периода между края на май и началото на юни. Потънала е подводница клас Zhou, построена от China State Shipbuilding Corp. в корабостроителницата Wuachang. Тя е била първият плавателен съд от този тип. За последен път подводницата е видяна в река Яндзъ в края на май.
Поредица от сателитни изображения от Planet Labs от юни обаче показват кранове в корабостроителницата, разположени за да извадят подводницата от дъното на реката.
Към края на 2022 г. Китай е разполагал с шест подводници с ядрени балистични ракети, шест щурмови подводници с ядрено захранване и 48 щурмови подводници с дизелов двигател (общо 60), според доклад на Пентагона за китайската армия. Очаква се тази подводна сила да нарасне до общо 65 до 2025 г. и до 80 до 2035 г., твърди министерството на отбраната на САЩ.
Китай вече има най-големия военен флот в света с над 370 кораба и започна производството на ново поколение ядрени подводници.
Не е известно каква е причината за инцидента, няма и информация за пострадали. Не се знае и дали на борда е имало ядрено гориво в онзи момент.
„В допълнение към очевидните въпроси за стандартите за обучение и качеството на оборудването, инцидентът повдига по-дълбоки въпроси за вътрешната отчетност на НОАК (Китайската народноосвободителна армия) и надзора на отбранителната индустрия, която отдавна е засегната от корупция. Не е изненадващо, че военноморските сили на НОАК се опитват да прикрият потъването“, твърди американският военен служител.
Говорител на китайското посолство във Вашингтон заяви, че няма информация: „Не сме запознати със ситуацията, която споменахте, и в момента нямаме информация, която да предоставим“, твърди той.
В сряда Китай заяви, че е извършил успешно изстрелване на междуконтинентална балистична ракета в Тихия океан за първи път от 4 десетилетия – ход, който предизвика международна загриженост относно ядреното натрупване на страната. Китай активно изгражда въоръжените си сили в съответствие с целта на държавния ръководител Си Дзинпин за изграждане на армия от „световна класа“ до 2049 г.
