„Музиката не е стока, която може да се консумира без оглед на нейната вътрешна стойност“, заявяват повече от 110 изтъкнати български творци, професионалисти в областта на културата и представители на музикалната индустрия.
Любо Киров, Иво Папазов – Ибряма, Група Остава, Камелия Тодорова, Камерен ансамбъл „Софийски солисти, Рут Колева, Прея, Дарина Такова, Клуб Mixtape 5, Кантус Фирмус, Sofia Live Festival и много други изразяват позицията си срещу настоящия модел на финансиране, който дава приоритет на събитията със свободен вход пред платените културни събития.
В отворено писмо до правителствени и културни институции, включително Министерството на културата и Национален фонд „Култура“, музикантите казват, че през последните години разпространението на безплатните събития доминира непропорционално културния пазар, което води до непредвидени отрицателни последици. Въпреки че някои от тези събития често претендират, че образоват и обогатяват аудиторията, се наблюдава обратният ефект: аудиторията започва да възприема определени жанрове като изначално безплатни за консумация.
„Всеки концерт представлява години на обучение, упорит труд и отдаденост на артисти, които заслужават да получат справедливо възнаграждение за труда си“, пише в писмото, изпратено до министър Найден Тодоров, до Европейската комисия и до кметовете на София, Варна, Пловдив и Бургас.
Творците и организациите, подкрепени от няколко сцени, които са популярни сред публиката, казват още: „Моделите на публично финансиране, които фаворизират безплатните събития, създават изкривен пазар, който вреди на всички участници в културния сектор. Платените събития са от решаващо значение за осигуряване на дълготрайност и устойчивост на музикалния сектор“.
Артистите са категорични, че безплатните събития трябва да бъдат запазени за градските празници и специални поводи като новогодишната нощ, а не да се превръщат в норма за всички изяви.
„В ущърб на екосистемата е, когато от елитни състави и опитни професионалисти също се очаква да свирят без рационално и справедливо облагане за публиката, само защото събитието е публично финансирано“.
В позицията се обръща внимание и на разликата между любителска и професионална културна среда. „Децата в нашата професионална сфера започват музикалното си образование още на четири годишна възраст, посвещавайки средно 20 години на своето обучение, развитие и талант, което освен инвестицията на труд, представлява и финансова инвестиция на държавата. Професионалните музиканти заслужават да бъдат оценени и признати адекватно“.
Творците предупреждават, че ако настоящите приоритети на финансиране не бъдат променени, има риск да се създаде ситуация, при която до няколко години над 90% от културните оператори и музикалните изпълнители ще бъдат принудени да зависят изцяло и единствено от публични средства.
Освен всичко, сегашният модел има сериозни последици и за данъкоплатците.
„Спешно призоваваме Министерството на културата, Комисията по култура и медии към Народно Събрание, Комисия по Култура към Сдружение на Общините, Столична община, Община Варна, Община Пловдив, Община Бургас и Национален фонд „Култура“, Комисия на Европейския парламент по Култура и Образование да преразгледат стратегиите и приоритетите си за финансиране. Публичните средства следва да се разпределят по начин, който подкрепя музикалните събития с билети, създавайки възможности за професионалистите в областта на културата да изкарват прехраната си от своята работа. В същото време безплатните събития следва да бъдат запазени за изгряващи творци, като се гарантира, че те получават необходимите платформи за развитие и същевременно се запазва целостта на индустрията за опитните професионалисти.
Културата е инвестиция в духа на една нация, но също така и инвестиция в нейната икономика. Време е това да се припознае, като се насърчи система за финансиране на културата, която оценява художествената работа, насърчава лоялната конкуренция и гарантира дългосрочното развитие на културните индустрии в България“, се казва още в отвореното писмо на музикантите.
