“Борислав Сарафов е магистрат от кариерата вече близо 30 години – бил е следовател, прокурор, заместник на главния прокурор, директор на Националната следствена служба, която близо 6 години далновидно бе ръководена от него. Той е един от нас, доказал се е като професионалист и човек от системата, преминал всички нива в йерархията“. Това пише в позиция на Камарата на следователите в България, изпратена до медиите.
Позицията е във връзка с „легитимността на ВСС и работата му в рамките на дадената от закона компетентност“ и вероятно е свързана с коментарите, че този Висш съдебен съвет (ВСС) не е легитимен да избира нов главен прокурор заради изтеклия мандат на част от членовете му.
На 10 октомври пленумът на ВСС издигна кандидатурата на Борислав Сарафов за главен прокурор. Той беше номиниран на последното възможно за това заседание от следовател Стефан Петров, Светлана Бошнакова и Пламен Найденов.
В нея се напомня, че магистрати са избрали своите представители във ВСС още преди 2 години, а Народното събрание бави този избор.
„Разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два органа не е съдебна реформа, промените на парче с оглед нечии интереси също“, коментират още от камарата.
Ето и цялата позиция:
Република България е правова държава, в която върховенството на закона е конституционен принцип. Максима още от Римското право е, че законът – добър или лош, трябва да се спазва.
Ние, магистратите, сме изпълнявали закони, които вместо да наложат широко прокламираната съдебна реформа, изпразниха това понятие от съдържание и я обезличиха. Разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два органа не е съдебна реформа, промените на парче с оглед нечии интереси също. Многократно сме заявявали това. Потвърди го и Конституционният съд. Решението му да отмени по-голямата част от промените в Основния закон, приети в края на декември 2023 г., бе очаквано и закономерно.
Камарата на следователите в България, за пореден път заставаме зад позицията, че за нас съдебната реформа е: да се натовари с функционална компетентност оптимално следствието, а не да се създават нови разследващи органи, особено в изпълнителната власт; да се премахне формализма в процеса, който е пречка за постигане на по-ускорено и ефективно правосъдие; да се създадат условия за работа на магистратите, които гарантират тяхната независимост и безпристрастност и др.
При провеждане на истинска реформа в съдебната система политиците най-после трябва да се вслушват в гласа на магистратите. Нужна е комуникация и активен диалог с всички професионалисти в юридическа общност, за да се постигнат работещи и ефективни механизми за правораздаване и правоприлагане.
Настоящият ВСС е законно избран и конституционно уреден орган, който следва да изпълнява задълженията си в пълен обем. ВСС е единственият орган, предвиден в Конституцията, който има задължение и отговорност да определя кадровата политика в съдебната власт, спазвайки процедурата и сроковете за това. От години редица органи в държавата, в това число Инспекторатът към ВСС и самият ВСС, работят в условията на изтекъл мандат, което не е по вина на професионалната общност. Действително мандатът на Висш съдебен съвет е изтекъл, но правомощията му не са прекратени, тъй като не е проведен нов избор, нито е започнала такава процедура за избор на членове на ВСС от Народното събрание. ВСС е постоянно действащ орган и не може да спре да функционира, поради което следва да продължи да изпълнява своите правомощия, в това число и избор на председател на Върховния административен съд и главен прокурор.
Не е редно заради нечии конюнктурни интереси и бездействие ВАС и ПРБ да се окажат в сходна ситуация – без постоянни титуляри на постовете председател на Върховния административен съд и главен прокурор. Затова е необходимо единственият отговорен по Конституция орган, а именно ВСС, да изпълни задълженията си без да се влияе от натиск и съображения отвъд правото.
По повод една от двете процедури – за избор на главен прокурор, бе предложена кандидатура от трима членове на Прокурорската колегия на ВСС, както повелява законът. Възможността да се издигнат и други кандидатури от посочените в закона лица (останалите членове на ВСС и министъра на правосъдието) по никакъв начин не е ограничавана, но не бе и използвана.
Функционирането на държавните органи е в основата на демократичния процес изискващ работещи институции, като гаранция за съществуването на правовата държава.
Позовавайки се на решение № 12 от 2022г. на Конституционния съд, призоваваме тези, които опитват агресивно да налагат мнението, че този състав на Съвета не е легитимен да упражнява правомощията си по избор на председател на Върховния административен съд и на главен прокурор, да не възпрепятстват функционирането и изпълнението на задълженията му.
Борислав Сарафов е магистрат от кариерата вече близо 30 години – бил е следовател, прокурор, заместник на главния прокурор, директор на Националната следствена служба, която близо 6 години далновидно бе ръководена от него. Той е един от нас, доказал се е като професионалист и човек от системата, преминал всички нива в йерархията.
Процедурите за избор на административни ръководители в съдебната система следва да продължат, за да може тя да функционира адекватно на съвремието и без сътресения. Време е Народното събрание също да изпълни своите задължения, като избере съответните членове на органите с изтекъл мандат от политическата квота. Бездействието е вредно за всички. Ние, магистратите, избрахме своите представители във ВСС още преди близо 2 години, но Народното събрание не го направи своевременно. Нещо повече – към момента не са налице дори наченки да бъдат инициирани съответните процедури за това.
Какво да очакваме тогава – да се блокира работата на съдебната система чрез липсата на кадрови орган или тя да остане без постоянни ръководители на два от най-висшите постове в съдебната власт? Ако това се допусне, магистратите ще работят в постоянна несигурност, обругавани, че не постигат очакваните от обществото резултати.
Не само прокуратурата и съдът, но и всички институции в държавата, трябва да обединят усилията си за преодоляване на предизвикателствата пред българското правосъдие, особено в условията на усложнена геополитическа обстановка. Това е пътят да заслужат доверието на хората и да утвърдят върховенството на закона в Република България като член на Европейския съюз и цялата международна общност.
