Австрия подсказа нова, положителна позиция за приемането на България и Румъния в Шенген и по суша. Това направи кандидата на Австрия за еврокомисар по миграцията Магнус Брунер, който освен всичко друго е представител на Австрийската народна партия (АНП). Именно тази партия управлява сега в Австрия и въпреки победата на крайнодесните, то пак на нея е връчен мандата да състави и новото правителство, пише “Сега”.
Цялостното присъединяване на двете страни, наред с бързото прилагане на Пакта на ЕС за миграцията и приемането на нов европейски регламент за депортацията, са ключови точки от дневния ред на Брунер, предаде агенция АПА, като се позова на документ на ЕП.
Изслушването на Брунер пред ЕП е насрочено за 5 ноември, но той трябваше да отговори предварително на списък с въпроси, отправени от евродепутати. „Ако България и Румъния продължат да изпълняват всички условия, за да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство, тогава Съветът на ЕС ще има отговорността да вземе решение за отмяната на оставащия контрол по вътрешните сухопътни граници“, пише Брунер в отговор на въпрос за Шенген. Ако това не се случи преди да започне работата на новата Европейска комисия, „аз ще продължа да поддържам този процес със същия интензитет като на своя предшественик“, допълва Брунер. „България и Румъния имат правото да се възползват от предимствата на Шенгенското пространство в целия им обхват“, подчертава той.
Австрия в момента блокира цялостното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство, чиито граждани от края на март не подлежат на паспортни проверки единствено при пътуване по въздух и вода.
Австрийският външен министър Герхард Карнер и други съпартийци на Брунер обясниха на последното заседание на Съвета на ЕС, състояло се преди две седмици в Люксембург, че според тях все още не е дошъл моментът за пълноправно членство на двете държави в Шенген. „Намираме се на прав път, но не и в края на пътя“, посочиха представителите на АНП.
Ханес Хайде, евродепутат от Австрийската социалдемократическа партия, която е и член на Комисията по граждански свободи, приветства позицията на Брунер. „България и Румъния отдавна трябваше да се присъединят към Шенгенското пространство и това би било от полза и за Австрия“, заяви Хайде. Той упрекна АНП, че прекалено дълго забавя този процес чрез ветото си. „Това предизвика голямо неразбиране в ЕС, както и сред членовете на ЕП. Въпросът обаче е не само в това да се подкрепи присъединяването им, но и да се предприемат необходимите стъпки у дома,” допълни австрийският евродепутат.
Хелмут Брандщетер, ръководител на делегацията в ЕП на австрийската партия „НЕОС – Нова Австрия и Либерален форум“ също коментира позицията на Брунер. „Кандидатът за еврокомисар Брунер най-накрая каза това, което федералният министър отдавна трябваше да е заявил: България и Румъния покриват всички условия за присъединяване към Шенген“, каза Брандщетер пред агенция АПА. „Защо тогава министърът все още не е поставил въпроса пред правителството, а вместо това поддържа ветото? Да се надяваме, че думите на Брунер са нещо повече от опит за отблъскване на политическия натиск преди изслушването и че най-накрая ще последват действия. Понеже въпросната тактическа игра държи Австрия в изолация от твърде дълго време“, заключи Брандщетер.
В същото време унгарското председателство на ЕС иска през декември да се обсъди приемането на Румъния и България в “Шенген” по време на среща на вътрешните министри на ЕС. Това заяви зам.-министърът по европейските въпроси на Унгария Балаж Молнар в разговор с Асоциацията на европейските журналисти във Виена.
И Румъния, и България показаха, че пазят границите си, каза Молнар. По този начин незаконните преминавания през границите на Словакия и Унгария станаха по-малко, добави той. Молнар изрази надежда, че Австрия също ще обърне внимание на тази информация. Според него “Шенген” не е само тема, свързана със сигурността, а и икономически въпрос.
Унгарският зам.-министър отхвърли критиките, отправени срещу унгарското председателство на ЕС и своеволните действия на унгарския премиер Виктор Орбан, който през юли посети санкционирания от ЕС руски президент Путин в рамките на неговата “мисия за мир”.
“Вече 20 години сме част от най-ангажираните държави членове на ЕС”, заяви Молнар. “Не искаме да създаваме проблеми”, добави той.
По въпроса за миграцията обаче стана ясно, че Унгария е била права в предупрежденията си, което е “трагедия”, изтъкна той.
Критиките срещу правосъдието и върховенството на закона в Унгария също бяха отхвърлени от Молнар.
През април 2022 г. Комисията на ЕС инициира механизъм за върховенство на закона (процедура по член 7) срещу Унгария и блокира милиарди средства от ЕС. Съдът на ЕС осъди Будапеща за поредица от решения за предоставяне на убежище. Унгария ще продължи да се съобразява с решенията на Съда на ЕС и в бъдеще, увери Молнар.
По отношение на планираната среща на върха на европейската политическа общност и неформалната среща на върха на ЕС на 7 и 8 ноември в Будапеща зам.-министърът очаква “добра посещаемост”.
Няма информация, че някой ще отсъства, дори председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен (ще участва в срещата), каза Молнар. Той заяви, че “не се радва” на това, че Европейската комисия бойкотира срещите в Унгария. Това бе реакцията на Фон дер Лайен по отношение на политиката на Орбан за Украйна.
На неофициалната среща на върха на ЕС в началото на ноември ще бъде приета “Декларация от Будапеща” за конкурентоспособността на ЕС.
Не се очаква унгарската страна да отправи покана към следващия президент на САЩ, тъй като американският президент ще встъпи в длъжност едва в началото на януари, каза Молнар. Унгария не иска да повтаря действията от 2016 г., когато Доналд Тръмп бе избран за президент и ЕС насрочи извънредна среща на външните министри.
Тази “грешка” не бива да се повтаря и този път, заяви той.
