Задушница… Денят на мъртвите, денят, в който се молим за душите на близки и приятели, поели своя път към вечността. Палим свещичка на гроба с надежда димът от нея да скрие сълзите ни, а в пламъка да зърнем поне за миг онези, които сме загубили и болката по които не стихва независимо преди колко Задушници сме си взели сбогом с тях, изпращайки ги с шепа пръст…
Дали живите, или мъртвите имат нужда от Задушница. Дали молитвата и църковната служба, които по църковен канон се полагат на мъртвите в този ден, са нужни на тях, или на нас – да са се „разтъжим“ с липсващите ни, за да се успокоим, че подавайки някому питка и жито – традиционни подавки за Задушница, сме ги нахранили, за да си „поприказваме“ с гроба им, да изплачем мъката, да ги помолим за прошка. Няма по-тъжен и по-съкровен ден от Задушница и само човек, който е загубил любим, може да разбере смисъла на Задушница – онзи смисъл – за живите, а не за мъртвите. Защото те, мъртвите, не се нуждаят от нищо освен от молитва и свещица, скриваща нечии сълзи…
В годината има три Задушници, на които да се помолим за душите на починалите близки – Архангелова, Черешова и Голяма Задушница. През 2024 година последната за годината Задушница – Архангелова Задушница – се пада на 2 ноември, първата събота преди Архангеловден. Черешова Задушница е в събота срещу Петдесетница, а в съботния ден точно преди Неделя Месопустна и началото на Великия пост за най-светлия християнски празник – Възкресение Христово, е Голяма или още наричана Месопустна Задушница. Датите, на които се падат трите големи Задушници, са различни и се променят през годините, защото са свързани с големи християнски църковни празници, които са подвижни – тоест честват се на различна дата всяка година.
Защо всяка Задушница е винаги в събота, щом датите са различни? Младите поколения, непознаващи църковния канон и традициите, могат да решат, че е за удобство на живите в почивния ден, но причината е, че именно събота е денят, определен от църквата, за почит към мъртвите. Молитви за упокой на душите, за прощаване на греховете на мъртвите и богослужение в църквите се провеждат на всяка Голяма Задушница в съботния ден. С какво точно обаче е различна събота и какво символизира в християнската вяра и традиции? Защо всяка Задушница е винаги в събота?
Защо християните почитат съботния ден?
Докато за нас събота е шестият ден от седмицата, след който е и последният – неделя, в някои страни по света именно съботният ден е седмият ден и краят на седмицата. Така е и в Библията, където още в началото при Сътворението се описва и като ден на Божия почивка „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа.“ Събота е и специален ден, посветен на душите на мъртвите, поради което по стара традиция на гробищата се ходи в събота, в събота са и трите Големи Задушници, в събота се изнасят и помени за починалите. Самото име на този ден от седмицата – събота идва от еврейската дума шабата, което се превежда като почивка, празник. Това е бил последният ден от седмицата, ден, в който не се работи, ден, посветен на Божия слава и благодарение.
Какви са ритуалите за Архангелова Задушница?
Традициите и църковните ритуали, народните привички на Архангелова Задушница, са част от корените ни, родствена памет, наследство от дедите ни, от онези, за които на този ден палим свещички и за чиито души се молим. Колкото и да се е променял и модернизирал живота заедно с обичаите през вековете, традициите за Задушница са останали непокътнати, като тънка нишка, свързваща миналото и бъдещето, живота и смъртта.
Традиционно на Архангелова Задушница освен панихида в църквата и запалената църковна свещица се преливат гробовете с вино, прекадяват се и се раздава за „Бог да прости“. Виното символизира кръвта Христова, а подадените хлебчета – неговото тяло. Вареното жито също е задължително присъстващо в храната, която раздаваме за „Бог да прости“. Днес много християни подават и каквото друго решат – дребни сладки, тестени и захарни изделия, любимата храна на починалия близък, но житото – символ на Възкресението, виното и хлябът са онези, които следва да приготвим по стара християнска традиция.
Бог да прости всички починали!
