Второ стихотворение, написано от изкуствен интелект, попадна сред финалистите в престижен поетичен конкурс у нас. Само за дни няколко произведения, създадени от алгоритми, заблудиха журито на два различни конкурса. Организаторите до последно не знаели, че зад строфите стоят машини.
“Дъбът е стар,
по-стар от всички думи,
които никога не успяхме да произнесем”
Това е част от стихотворението “Дъбът говори в сенки” на Максим-Димитър Иванов от София. Три негови творби са класирани в престижния поетичен конкурс “Станка Пенчева”. Но авторът му не можа да отиде на финалния рецитал вчера, защото не е човек, а изкуствен интелект. А Максим е част от поредния експеримент на Георги Караманев, създателят на “Дигитални истории”.
“Той говори в сенки,
не в листа.
Листата са само отражения
на мълчаливи гласове”.
Обяснението на Георги Караманев е, че не е достатъчно просто да разказваме какво се случва в света на технологиите, а трябва да показваме на какво са способни и колко са добри тези алгоритми.
“Въпросът е какво ще правим оттук нататък – да започнем този важен диалог за това къде ни отведоха технологиите. Вече доста коментари получих, и то от хора, които са специалисти, че стиховете всъщност са доста хубави”.
Трите стихотворения са създадени от ChatGPT само за 10 минути. Докато Георги Караманев чака да разбере дали изкуственият интелект ще намери място сред финалистите, става ясно, че това вече е станало на друг конкурс – най-старият у нас за поети под 25 години – “Веселин Ханчев”. Там, докато организаторите чакат да се появи един от авторите, получават имейл от него, че неговото стихотворение е всъщност генерирано от изкуствен интелект, а целта му – социален експеримент, с който да се започне дебат в обществото. Самоличността му не е ясна. На двата конкурса са се явили 150 автори – от тях двама си признават, че са изпратили генерирани стихове.
“Поне за двама знаем. И двамата влязоха в десетките на два реномирани конкурса. И двата конкурса имат реномирани журита, включващи забележителни специалисти”, обясни Георги Караманев.
Един от тях е Веселина Седларска, част от журито на конкурса “Станка Пенчева”. Тя е писала на Максим-Димитър оценка 4 от 6 максимални. В коментар за “По света и у нас” Седларска казва само, че или изкуственият интелект е започнал да пише по-хубави стихотворения, или просто ние, хората, сме започнали да пишем по-лошо. Георги има своя отговор.
“Поезията, която алгоритмите пишат, е наистина на високо ниво. И това е доказателството”.
Организаторите на състезанието – община Стралджа, отказаха коментар.
“Ръцете на вятъра
протягат клоните ми –
навътре към небето,
навън към сънищата.
Там, където
съдбата разлиства мечтите,
аз те чакам –
дете на вятъра”.
Това е друго от класираните стихотворения, написани от машина. Рецитирано е от Елена – инфлуенсър, който също не съществува и също е създаден от Георги Караманев. В продължение на месец никой от 85-те хиляди потребители, които я следват, не разбират, че не е истинска. И ако може да се спори тези стихотворения добри ли са или не, Елена достатъчно ли истинска изглежда или не, то има нещо сигурно – дори не може да си представим какво още могат технологиите. Дебатът тепърва започва.
