КЗП установи нелоялни практики и неравноправни клаузи в договорите и общите условия в т.нар. бързи кредити. За първи път от влизането на закона и създаването на Комисията бяха прегледани абсолютно всички договори на бързите кредити и се установиха множество нелоялни практики, заблуждаващи, агресивни, установиха се множество неравноправни клаузи. Нелоялните практики касаят допълнителните такси за експресно одобряване на кредитите, санкции, надвишаващи законовите лихвени. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова пред журналисти.
„Това са само част от предупрежденията от страна на бързите кредити към техните клиенти: „Ако си мислиш, че няма да си платиш дълга, значи си се заблудила“; „Ще те търся, докато те намеря, независимо къде си“; „Аз отговарям за тези пари, обади ми се незабавно“ и куп други предупреждения.
„Хората, които прибягват до услугите на небанковите финансови услуги, са два типа. Първите са тези с нужди за битови сметки, прехрана, хора с доста тежко моментно финансово състояние. Втората група са хора, които поради лоша кредитна история не виждат друго решение, същевременно изпитват срам да поискат помощ от близките си, и се обръщат към бързите кредити“, обясни тя.
Основни установени неравноправни клаузи включват:
1. Такси и комисионни – клаузи, задължаващи потребителите да плащат допълнителни такси за приоритетно разглеждане на искания, администриране, оценка на риска и други, без ясна обосновка и прозрачност.
2. Просрочени задължения – клаузи, предвиждащи високи неустойки или такси за закъснели плащания, често надхвърлящи законовите лимити.
3. Предсрочна изискуемост – условия, позволяващи на кредитора да поиска предсрочно погасяване на целия заем при дребни неизпълнения от страна на потребителя, включително несъществени забавяния.
4. Обезпечения и записи на заповед – клаузи, изискващи предоставяне на запис на заповед, който остава в сила дори след пълно изплащане на кредита, или други обезпечителни механизми, които надхвърлят необходимото.
5. Лихвени условия и валутен риск – условия, които позволяват промени в лихвените проценти и валутните стойности по кредити без предварително уведомяване на потребителите.
Филипова коментира „безкрайната въртележка на кредитите“: „Знаете за не един или два случая, в които тази безизходица, в която биват поставяни хората, ги довежда до крайни решения, свързани с техния живот. Изключително притеснена и обезпокоена бях, когато получавах жалбите и виждах страха в очите на хората. Протегнах ръка към Потребителската асоциация на финансовите институции още лятото, за да видим къде са проблемите – не срещнах разбиране. Това доведе до това да взема тези решения, като искам да ви кажа, че заповедите, които вчера съм издала за нелоялни, заблуждаващи, агресивни търговски практики, им давам предварително изпълнение именно с оглед защитата на икономическите интереси. Те заблуждават за действителната цена на кредита. Аз не мога да си дам реална представа за последиците, които още настъпят за мен при сключването на този тип договори. Отделно от това, предварителното изпълнение подлежи на обжалване, във връзка с това са информирани и първите компании. Има много спънки към мен и моя екип. Ние и небанковите финансови институции сме служители на закона. Законодателят ги е защитил достатъчно.“
„Към хората – вече не сте сами. До вас сме аз и моят екип. Не са ви необходими адвокати. Ще работим заедно до отстраняването и премахването на всяка нелоялна клауза в договорите. Не се страхувайте, ние сме на ваша страна“, увери тя.
Тя обясни какво ще предприеме КЗП: „ За неравноправните клаузи – всички институции имат 14-дневен срок, в който да ги преразгледат и да ме уведомят дали считат, че тези клаузи са неравноправни или не, и съответно да ги променят. Ако не го направят – завеждам колективен иск в съда. Първите 20 заповеди за нелоялни практики, агресивни, заблуждаващи, са издадени, като в момента е в ход процедура по връчването им. Санкциите достигат до 70 000 лв. за едно нарушение по един конкретен договор. Въпреки това искам да видя добросъвестността и спазването на закона от страна на тези институции.“
Относно колекторски фирми, Филипова уточни: „Към момента законова регулация за тях не бе приета от НС. След приемането, ако бъде приет този закон, ще информирам веднага за първоначални действия от страна на КЗП, за да не става както сега – 10 години една държавна институция не е предприела никакви действия.“
