Драконовски мерки за свиване на дефицита в хазната догодина е представила служебният министър Людмила Петкова пред ГЕРБ. Сред тях са повишение с 3% на осигурителните вноски към държавния фонд “Пенсии”, въвеждане на данък върху свръхпечалбите на банките, завишаване на таксите на хазарните фирми, нов данък за облагане на добива на полезни изкопаеми на мястото на концесионни такси.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов лично оповести на брифинг какви предложения за запълване на дупката в хазната е предложила министър Людмила Петкова. Преди седмица тя обяви, че ще представи след сформирането на новото Народно събрание проектобюджет с 3% дефицит. Тогава обаче Петкова увери, че МФ не предвижда увеличаване на данъци.
От думите на Борисов стана ясно, че е изпратил Теменужка Петкова на среща с финансовия министър, за да разбере дали наистина догодина се очертава дефицит от 18 млрд. лв., защото много анализатори смятат, че тези заплахи са преувеличени. “Като се извадят 6 милиарда, за да се направи бюджет с 3% дефицит, излиза, че остават 12 милиарда да бъдат запълнени. МФ е направил разчет как да стане това”, каза Борисов.
Той изчете следните предложения на МФ:
– увеличение с 3% на осигуровките за първи стълб на пенсионната система, от което ще влязат 1.8 млрд. лв. допълнителни приходи;
– възстановяване на 20% ДДС за ресторантьори и за хляба – допълнителен приход от 400 млн. лв.;
– увеличаване на акциза на цигарите;
– въвеждане на данък върху свръхпечалбите на банките;
– увеличаване на таксите върху хазарта от 20% на 30%;
– въвеждане на данък върху добива на подземни богатства и премахване на концесионните такси.
Предлагат се мерки и по свиване на разходната част на бюджета. Сред тях са отлагане за 2026 г. на планираното повишение на заплатите в системата на МВР и Министерство на отбраната, както и на учителите. Освен това се предлага и намаляване с 10% на издръжката на бюджетната сфера.
“ГЕРБ такъв бюджет няма да гласува”, отсече Борисов.
На този фон просветното министерство обяви, че ще иска даже по-голям ръст на учителските заплати, макар и с уточнението, че разговорите с МФ тепърва започват.
АЛТЕРНАТИВЕН БЮДЖЕТ
Въпреки, че още няма проектобюджет за 2025 г., от Института за пазарна икономика представиха традиционния си алтернативен бюджет, за да покажат, че свиване на дефицита може да се постигне и без увеличаване на данъци и осигуровки.
ИПИ насочват вниманието си основно към обуздаване на публичните разходи. “Винаги, когато бюджетните разходи надхвърлят 40% от БВП, автоматично сформираме дефицит, защото приходната част обикновено е 37-38% от БВП”, посочи Петър Ганев.
Като мерки за овладяване на разходите икономистите от ИПИ предлагат:
– Намаляване на заетите в публичния сектор чрез структурни реформи, включително дерегулация, приватизация и оптимално изграждане на електронни услуги.
“Броят на заетите в обществения сектор за последните 5 години се е увеличил с 15 000 и с 1000 души в администрацията. За същия период населението в трудоспособна възраст се свива с 300 000 души”, отбеляза Лъчезар Богданов.
– Тавани за нарастването на бюджетните разходи, съобразени с икономическия растеж и преразглеждане на някои решения на парламента, които тежат на бюджета.
Става въпрос за планираното повишение на заплатите в МВР с 30 до 50%, което означава догодина разходите за издръжка да скочат с допълнителни 1.2 млрд. лв. към тазгодишните над 2.5 млрд. лв. А също така и заплатите в Министерство на отбраната, където се очакват ръст от 600 млн. лева, както и увеличението на заплатите в образованието.
– Допълнително финансиране за приоритетни политики, но само за сметка на съкращение на разходи в други сфери чрез реформи.
– По-тясно насочване на социалните разходи чрез ограничаване на социалните програми с широк достъп.
От ИПИ дават пример с огромния брой хора с ТЕЛК-решения – близо 660 000 души, които получават подкрепа от държавата в минимални размери от 70-80 лв. на месец.
– Изпълнение на инвестиционни програми чрез привличане на частен капитал в големите инфраструктурни обекти като магистрали и водни проекти.
По отношение на данъчната политика от ИПИ препоръчват да се премахнат преференциите и да се поддържа политиката на единни данъчни ставки. Пример за повишаване на приходите и са тол-таксите за транзитно преминаване на камионите през България, които са по-ниски дори спрямо съседните страни.
