По 22 депозита на месец с над 1 милион лева в тях отчита централната банка към края на септември. Това означава, че всеки работен ден някой е внасял такава сума на влог.
За година новите милионери са се увеличили с 249 и бройката им е стигнала 1659 души. Общата сума, която държат в банки, е 4,164 млрд. Тя леко намалява спрямо първата половина на годината – със 70,9 млн. лв. На годишна база обаче увеличението е с 450 млн.
Хората с високи доходи продължават да предпочитат депозитите като начин на спестяване заради тяхната сигурност, въпреки че доходност липсва. Годишната инфлация в края на септември е 1,2% според последните данни на НСИ. Това означава, че на всеки 100 лева на влог се губи средно по 1 лев.
Въпреки това всички големи сметки растат и като брой, и като суми. С 25,6% са се увеличили влоговете, в които има от 200 хил. до 500 хил. лева, а общият им брой е 25 266. Над 500 хил. до 1 млн. лева вече има в 3575 сметки, което е с 642 повече в сравнение с миналата година по същото време. Най-бързо растат влоговете с над 50 хил. до 100 хил. лв. За година те са 232 477 повече, такива сметки вече са 6357.
Влоговете с по-малки суми в тях продължават да се топят. Тези с до 1000 лв. вече са с 50 913 по-малко спрямо година по-рано, тези до 2000 лв. намаляват със 790 броя, а намаляването вече е стигнало и до депозитните сметки с до 5000 лева, които вече са с 27 467.
Нарастват и заемите за над 1 млн. лева – 289 нови са изтеглени за последните 12 месеца, което е със 100 повече спрямо септември 2023 г. С над 50% ръст са и кредитите за суми от 500 хил. до 1 млн. лева – изтеглени са от 346 души.
В края на третото тримесечие на 2024 г. банките управляват 8,933 млн. депозитни сметки, в които вече има 85,1 млрд. лева. Броят на кредитните партиди пък е 2,9 млн., а общо отпуснатите заеми са 44,4 млрд. лева. Най-често исканите суми продължават да са между 100 хил. и 250 хил. лв.
В традиционния си икономически преглед БНБ отчита, че ръстът при влоговете се дължи на нарастващите доходи. Най-голям интерес имало към овърнайт депозитите – те са краткосрочни, най-често в рамките на един работен ден, но за големи суми предлагат по-висока доходност.
БНБ отчита и голямо търсене на кредити, особено при ипотеките. А като основна причина се посочва купуване на първо жилище, а не с инвестиционна цел. Ръстът на потребителските кредити пък се движи от купуване на стоки за текущо потребление.
Експертите от централната банка твърдят, че има известно затягане на кредитната политика. Основната причина за това била по-ниската склонност на банките към поемане на риск. Въпреки това не се очаква значително повишение на лихвите.
От БНБ прогнозират, че ще има забавяне на глобалния икономически растеж през третото тримесечие на 2024 г.
