Съветът за електронни медии (СЕМ) е изпратил до Централната избирателна комисия (ЦИК) 27 писма за 36 случая на нарушения на Изборния кодекс в рамките на предизборната кампания. Доклад от осъщественото наблюдение бе приет на заседание на медийния регулатор днес.
В документа се посочва, че към ЦИК са изпратени 10 сигнала за огласяване на резултати от екзитпол преди 20:00 ч., пет сигнала за липсата на информация за договори между медии и партии, пет сигнала за използването на българското знаме и знаме на друга държава в агитационни форми, пет сигнала за липсата на съобщението, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Два сигнала са изпратени за неспазване на добрите нрави, един – за липса на съобщение, че агитацията е платена и един – за участие на служител на вероизповедание в предизборна агитация. Седем броя външни сигнали са препратени към ЦИК по компетентност заедно с аудио и аудиовизуални записи от системата за мониторинг на СЕМ.
В представения доклад се посочва още, че в в програмите на обществените медии – Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) доминират гласовете на извънпарламентарните несистемни партии, за сметка на разискванията с партии с по-голямо обществено влияние и тежест.
Като че ли за първи път в тази кампания не видяхме знакови журналистически разследвания, свързани с проактивни действия за търсене и установяване на хора, които купуват гласове и техните поръчители, каза Габриела Наплатанова – член на СЕМ, по време на днешното заседание. „Това нещо сериозно ми липсва на мен като зрител. Разбира се, регулаторът няма право да влияе върху съдържанието и да дава оценка“, обясни тя. По думите ѝ, за разлика от друг път, медиите са показали изключително активна роля при анализа на кадрите от видеонаблюдението.
Според Пролет Велкова – член на съвета, сред проблемите пред месиите в условия на предизборна кампания са отсъствие на лидерски дебати, избягване на интервюта в класическия им вид, комуникация от страна на политиците през платформи, постове, декларации, но не очи в очи с живата журналистика. „Онзи член в Изборния кодекс, който изисква равнопоставеност на всички политически субекти в предизборната кампания, ангажира обществените медии до степен такава, че те всъщност са в ситуация да не могат да информират, а по-скоро да се окажат дезинформиращи, защото в тези формати попадат политически субекти, които са несистемни играчи, често използват враждебна реч и всъщност не помагат на избирателите да направят своя граждански избор“, смята Велкова.
Къдринка Къдринова, която е член на медийния регулатор, посочи, че е усетила липса на активна, критична и по-аналитична журналистика в последната предизборна кампания. По думите ѝ лидерският дебат би могъл да бъде заместен, когато той липсва, с по-остри позиции от страна на журналистите. Такива не чухме в тази кампания, отбеляза Къдринова. „Липсват ми по начало коментарните, публицистичните предавания, в които ролята на журналиста е водеща, а не просто едно огледало, което отразява, хубава или лоша, нашата действителност, в която всички сме принудени да живеем“, допълни тя.
„Може би е редно съветниците да обърнат внимание на частта за редакционно съдържание и агитационно такова – безплатни агитационни форми и платени такива“, каза Галина Георгиева – член на СЕМ. Тя посочи, че БНР са представили три пъти повече редакционно журналистическо съдържание в сравнение с БНТ, което „дава възможност на слушателите, на българския гражданин да бъде информиран и да вземе своето информирано решение“.
„Всякакъв тип агресия, особено физическа, свързана с нападението в Хасково, е абсолютно недопустима и не бива да се толерира под никаква форма, защото това е първата стъпка към унищожаване на всеки един демократичен процес“, каза изпълняващата длъжността председател на Съвета за електронни медии Симона Велева. Тя посочи, че прави впечатление драматично намалелият брой на жените, които участват в самата кампания и имат достъп до ефир.
