Неделя е, за някои ден за баня. Взимането на душ е обект на научни изследвания, а шегите се оказаха обидни за някои българи, които излязоха да протестират срещу пиесата на Бърнард Шоу пред Народния театър. Не е мит, че има българи, които все още се къпят само в неделя и след това дори си честитят банята. За това има цяла наука. Какво означава понятието чисто за българина през годините?
Хигиената на българите е тема за дисертация. В нея се преплитат толкова много народопсихология, история, религия, поверия и магии, че за да можеш научно да обясниш защо за нашенеца къпането е усилие, е нужно да отделиш доста време. Това прави етнологът Виолета Коцева, която написала книга, над 300 страници, посветени на хигиената на българина. Нейното изследване започва от времето след освобождението, разказва Нова тв.
“Никой няма да тръгне да се къпе, когато няма вода, а сложните заплитания на момите изискват много време. Това е излишно хабене на ресурс, на време”, посочва тя.
По онова време не е имало водопровод, канализация, а банята е нещо далеч в бъдещето.
Според нея промяната е бавна. Много трудно се приемат вижданията на съвременните медици. А те са били, че чистотата е здраве.
“Лекарите не са добре приети по места, просто защото има сблъсък. Това е един съвсем естествен процес – на налагане на съвременна медицина, към нормите на една съвременна медицина, която е митологична”, допълва доц. Коцева.
Един от митовете е сакралния неделен ден за баня. Не случайно този ден е посветен и на Бог.
“В църква се пристъпва чист духовно и физически. Това го има във всички монотеистични религии, измиването, очистването и тогава ходене на църква, за да може човек да се прочисти с молитвата”, споделя още тя.
“Вятъра и течението може да бъде вредоносно за тялото и има разпространено мнение, че от некъпане никой не е умрял, но от настинки гробищата са пълни”, обяснява етнологът.
От Османската култура сме взаимствали банята тип хамам, която става неизменна част от хигиената на нацията.
Ходенето на баня е истински ритуал, а за жените това е тяхното кафене. По този начин се появява израза “Честита баня!”, за който се твърди, че Чърчил ни се присмивал.
“Факт е, че този израз битува, съществува в нашите условия. То пак е обвързано в контекста на цялата празничност свързано с неделята. Ние не говорим за баня в съвременния смисъл на думата, а това, което видимо може да се измие – ръцете, главата, косата, лицето”, обясни още доц. Коцева.
Галин е човекът, възпял банята, всичко станало съвсем случайно след казармата. Не се гордее от песента, която се превърнала в огромен хит.
Преди седмица пред Народния театър стана напрегнато заради реплика от пиесата на Бърнард Шоу: “Нямам нищо против една хубава баня веднъж седмично, за добро самочувствие; но всеки ден, това е смешна крайност.”
“Защо толкова се обиждаме. Най-вероятно става въпрос за непознаване на процесите, за една по-висока чувствителност в едно крайно несигурно общество, в което живеем днес. Не виждам какво би донесло дали сме се къпали повече или по-малко. Не е важно колко пъти се е къпал човек, а отвътре дали се е изчистил и да се покае пред Господ, сам пред собствената си съвест ”, смята Галин.
