18 ноември 1989-та. Мразовита събота, но никой не обръща внимание на времето, защото сърцата български са горещи…
На днешния ден преди 35 години, на площада пред катедралния храм “Св. Александър Невски”, се провежда първия свободен митинг след падането на Тодор Живков от власт. На него са както членове на БКП, така и хора от зараждащата се синя опозиция. Това, което обединява всички, е мечтата за демокрация.
В 11 часа площадът вече е препълнен, има хора дори по покривите и дърветата, разказва БНТ. В пресата тогава пише, че числеността им варира от 50 до 150 хиляди души. Водещ на митинга е Александър Каракачанов, тогава секретар на “Екогласност “. Години по-късно той признава: „Площадът не е чак толкова голям, там да са били максимум 40 000, даже и това ми се вижда много, но не е важна бройката. Важен е ефекта, който произведе върху цялото общество“.
Изминала е само седмица след падането на Тодор Живков от власт. На площада са бъдещите създатели на СДС, начело с Жельо Желев. Тук са обаче и комунисти като Анжел Вагенщайн и Георги Мишев, на които съвсем скоро са върнати отнетите партийни билети.
Д-р Петър Берон участва в митинга като активист на “Екогласност “. В спомените той казва: „Самият митинг беше до голяма степен иницииран от самите комунисти, защото беше идеята да се подкрепи новото управление след падането на Живков“. Какво е обединило в този момент комунисти и дисиденти? Според него – безспорно думата е “демокрация”.
Пръв на митинга говори Петко Симеонов, основател на “Клуба”. Той зове да се проведат предсрочни, свободни избори, в които да има възможност да се кандидатира всеки български гражданин без каквито и да е политически ограничения. Митингът дава вот на доверие на Петър Младенов, новият генерален секретар на БКП, но с условие – ако не направи демократичните процеси, ще си отиде като Живков.
На този митинг Румен Воденичаров за първи път използва думите “дами и господа”. Нарича Петър Младенов “господин”, а не “другарю” – запазено обръщение при комунизма. Получава обаче много освирквания.
Александър Каракачанов си спомня, че едно от запомнящите се слова е било това на Петър Гогов, който казал – “Ние не искаме кожите на комунистите по стените”, но всички разбрали, че иска точно това.
Говорят и писателите Радой Ралин и Блага Димитрова, която припомня, че навремето България била позната по света с името “страна на розите”, а монополът на самодържавието я превърнало в “страна на склерозите”.
Резолюцията на митинга е прочетена от бъдещия президент Жельо Желев. В нея се призовава да се вземат спешни мерки, които „да ликвидират най- уродливите образувания от личния режим на Тодор Живков и да отворят широко пътя за демократични преобразования във всички сфери на социалния живот“.
Охранителите на митинга, за да се отличават, носят сини ленти. Малко по- късно това ще стане цветът на СДС. Малко по- късно, хората присъствали тук, ще влязат в различни партии и ще започнат да се делят на сини и червени.
А обещанието за демокрация вече 35 години чакаме да се случи…
