Картината на художника Антон Митов (1862-1930) „Цигани продават сита на софийския пазар“ от 1904 г. е била закупена снощи на търг в Париж за 160 000 евро, превръщайки се по този начин в най-скъпо продадената българска картина в историята. Това съобщи в своя профил във Фейсбук Игор Марковски – актьор, дилър на изкуство и създател на аукционна къща „Аполон и Меркурий.
Картината е с размери 81 на 121 см, маслени бои върху платно, подписано долу вдясно и датирано. Тя е реставрирана, на нея се забелязват малки пукнатини и липсват две части от рамката, уточнява Марковски.
Естимацията на картината (предварителната оценка) е била € 30 000 – € 50 000. Времето, определено за наддаване за тази творба е било 3 минути и 16 секунди. На финала на наддаването са останали двама кандидати: един по телефона и един в залата. Този по телефона е предложил € 158 000, а другият в залата – € 160 000. Това е и окончателната цена, за която платното на Антон Митов е било продадено.
Към нея прочутата аукционна къща е добавила 27% комисионна, или € 43 200. Така цената, която трябва да се заплати, е станала € 203 200.
„Аукционната къща не казва КОЙ е купил творбата.
Но коректно казва (и пише), че творбата е продадена за €160.000, както е правилно.
В лева:
312.932 лв. и 80 стотинки (х курс на БНБ за € 1 = 1.95583 лв.)“, посочва Игор Марковски.
Марковски изразява остро съжалението си, че българското Министерство на културата не е намерило начин да наддава и да закупи творбата, за да я върне в България и да я предостави безвъзмездно на Националната галерия, както би било достойно да се действа в подобни случаи. Той не съобщава кой е бил продавачът и досегашен собственик на ценната картина.
Антон Стефанов Митов е български живописец, педагог, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, член на БАН (1918).
Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. Брат му Георги също става художник, но умира много млад. Третият брат Борис е популяризатор на идеите на дарвинизма в България, автор на учебници и директор на прогимназия.
В края на 1880 г. Антон заминава за Италия. Завършва Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи (1885). Работи след това като гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.
Антон Митов създава и редактира заедно с Иван Мърквичка списание „Изкуство“ (1895-1899). През 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921-ва се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (1912-1918 и 1924-1927).
Творчеството на Антон Митов обхваща почти всички жанрове и техники на живописта. Най-значим е приносът му за създаване на следосвобожденската битова картина и на едни от първите морски пейзажи в българската живопис. Прави реалистични портрети, а също и картини със сюжети от Първата балканска война.
Антон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“ (1911-1912). Антон Митов е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца. Рисува стенописи и икони в Шипченския манастир (1902) и в мавзолей-параклиса „Св. Георги Победоносец“ в Плевен (1905). Илюстрира (с колектив) „Под игото“ (1894, 1896) и „Нова земя“ (1896) от Иван Вазов, прави проекти за театрални костюми.
Автор е на първия български труд по история на изкуството – „Ръководство по всеобща история на изкуствата“, в осем части (1925-1927), а също и на много студии и статии.
Активно участва в обществено-културния и политическия живот и се изявява като страстен публицист. Един от най-изявените популяризатори на изобразителното изкуство.
Той е сред основателите на Дружеството за поддържане на изкуството в България през 1893 г. и от организаторите на първите общи художествени изложби у нас.
Баща е на художника Борис Митов.
Умира на 20 август 1930 г. в София.
Неговото име носят улици в София, Пловдив и Казанлък.
