На 4 декември Църквата почита паметта на Света Варвара. Великомъченицата се почита както от православните християни, така и от католиците. На този ден те отправят молитва към Св. Варвара да ги пази от бедствия, чуми, епидемии и от всичко, което предизвиква внезапна смърт. Тя се приема за покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които са нямали време да се покаят и причестят.
Светицата е родена в края на 3-ти век в богато аристократично семейство на езичници. Детството й преминава в Никомедия, на територията на Мала Азия или Хелиополис, Египет. Съвсем наскоро изтъкнатият български богослов Венцислав Каравълчев изказа твърдението, че Света Варвара е родена в село Елешница, област Разлог, което в древността е носило името Илиопол.
Малката Варвара се отличавала с особена красота и ревнивият й баща я затворил в кула далеч от похотливите погледи на мъжете. Затворена в изолация, Варвара съзерцавала външния свят само от прозореца. За сметка на това имала много време, което тя посветила на мисли за Бога.
Когато достигнала възраст за женене, баща й я освободил, за да се омъжи. Варвара се врекла във вярност на християнин и приела Свето кръщение. Баща й бил бесен от решението й. Той заповядал да я бичуват. След това получил съгласието на управителя на града Мартиан и я осъдил на смърт.
Светицата била обезглавена по нареждане на баща си. Божието възмездие не закъсняло. Бащата на Света Варвара и управителят на града били поразени от мълнии.
През 6-ти век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
Варварица, Варваринден, Варвардан – в народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава“.
Широко разпространено е поверието, че Св. Варвара е покровителка на детските болести и специално на шарката, затова и хората я наричали „Баба Шарка“. Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се разболяват.
За здраве, за омилостивяване на болестите и за да бъде отнесена надалеч „Баба Шарка“, жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки. Питките се намазват с мед за омилостивяване на „баба Шарка“. Жените приготвят и обредно вариво и ги раздават с мед по махалата.
Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината.
В някои краища Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. В други региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник – женска Коледа, защото в него участват само момичета.
На този ден жените приготвят пшеница, варива или царевица – от нея всеки хапвал в къщата, за да не се „запече полето“. Раздава се и на комшиите. Децата пък прескачат накладен огън на кръстопът, за да бъдат здрави през цялата година и „да не ги завари Варвара“.
Този ден е натоварен с предричания в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
На 4 декември – Света Варвара имен ден празнуват: Варвара, Варя, Варадин.
