Сирийската група за гражданска защита, известна като „Белите каски”, съобщава, че разследва съобщения от оцелели от известния затвор „Сайдная” в страната, според които хора са задържани в скрити подземни килии.
В писмо до “Екс” групата заявява, че е изпратила 5 „специализирани екипа” в затвора, които се подпомагат от водач, запознат с разположението му. „Сайдная” е един от затворите, които бяха освободени, след като бунтовниците поеха контрола над страната, пише Би Би Си.
Властите в провинция Дамаск съобщават, че продължават усилията за освобождаване на затворниците, някои от които „почти се задушават” от липсата на вентилация.
Провинциалната губерния в Дамаск призова в социалните мрежи бившите войници и затворнически работници от режима на Башар Асад да предоставят на бунтовническите сили кодовете за електронните врати на подземните затвори.
Те твърдят, че не са успели да ги отворят, за да освободят „повече от 100 000 затворници, които могат да бъдат видени на мониторите за видеонаблюдение”.
В интернет и новинарските медии, включително „Ал Джазира”, се разпространява видеозапис, на който се вижда, че се прави опит за достъп до по-ниски части на затвора.
В него се вижда как мъж използва вид стълб, за да избие по-ниска стена, разкривайки тъмно пространство зад нея. На други кадри се вижда как затворници са освободени, включително малко дете, задържано заедно с майка си.
Друго видео показва сирийци, които бързат да видят дали техни роднини са сред освободените от „Сайдная”, където се твърди, че хиляди поддръжници на опозицията са били измъчвани и екзекутирани по време на режима на Башар Асад.
По време на гражданската война, започнала през 2011 г., правителствените сили са държали стотици хиляди хора в лагери за задържане, където според правозащитни групи изтезанията са били често срещано явление.
В събота ислямистката войнствена групировка „Хаят Тахрир аш Шам” заяви, че е освободила над 3500 затворници от военния затвор в Хомс, след като групировката превзе града.
Групировката е създадена през 2012 г. под името Фронт ан-Нусра. Тя беше съюзница на „Ал Кайда”, но по-късно прекъсна връзките си, въпреки че САЩ, Обединеното кралство и редица други държави продължават да я смятат за филиал на джихадистката организация.
През 2016 г. групировката приема сегашното си име ХТС и по-късно се слива с други бунтовнически фракции. Тя е най-значимата от няколкото опозиционни групировки, които участват в тази последна офанзива. Когато бунтовниците влязоха в столицата часове по-късно в неделя, ХТС обяви „край на ерата на тиранията в затвора „Сайдная”, който се превърна в нарицателно за най-мрачните злоупотреби от ерата на Асад.
В доклад от 2022 г. се посочва, че „Сайдная” „на практика се е превърнал в лагер на смъртта” след началото на гражданската война.
Според оценки между 2011 и 2018 г. повече от 30 000 задържани са били екзекутирани или са починали в резултат на изтезания, липса на медицински грижи или глад. Позовавайки се на разкази на малкото освободени затворници, в доклада се посочва, че между 2018 г. и 2021 г. са били екзекутирани поне още 500 затворници.
През 2017 г. „Амнести Интернешънъл” определи „Сайдная” като „човешка кланица” в доклад, в който се твърди, че екзекуциите са били разрешени на най-високите нива на правителството на Башар Асад.
Според оценки между 2011 и 2018 г. повече от 30 000 задържани са били екзекутирани или са починали в резултат на изтезания, липса на медицински грижи или глад. Позовавайки се на разкази на малкото освободени затворници, в доклада се посочва, че между 2018 г. и 2021 г. са били екзекутирани поне още 500 затворници.
През 2017 г. „Амнести Интернешънъл” определи „Сайдная” като „човешка кланица” в доклад, в който се твърди, че екзекуциите са били разрешени на най-високите нива на правителството на Башар Асад.
В „Сайдная” мъченията, сексуалните посегателства и масовите екзекуции са били съдбата на хиляди хора. Много от тях никога не се появиха отново на бял свят, а семействата им често не знаеха в продължение на много години дали са живи, или мъртви.
Един от тези, които са оцелели, Омар ал-Шогре, разказа в неделя пред Би Би Си за това, което е преживял по време на 3-годишния си престой в затвора като тийнейджър.
„Познавам болката, познавам самотата, а също и безнадеждността, която изпитваш, защото светът те е оставил да страдаш и не е направил нищо по въпроса. Принудиха братовчед ми, когото толкова много обичах, да ме измъчва, а мен ме принуждават да го измъчвам. В противен случай и двамата щяхме да бъдем екзекутирани”, разказва мъжът.
Според оценки на сирийска мрежа за защита на правата на човека от 2011 г. насам над 130 000 души са били задържани при такива условия. Но историята на тези умишлено ужасяващи институции е много по-стара. Дори в съседен Ливан страхът от изчезване в сирийска тъмница е бил широко разпространен през многото години, когато Дамаск е бил доминираща външна сила.
Дълбоката омраза към режима на Асад – както към баща, така и към син – която кипеше под повърхността в Сирия, се дължеше до голяма степен на този механизъм на мъчения, смърт и унижение, който имаше за цел да сплаши населението и да го накара да се подчини, пише bTV.
Поради тази причина бунтовническите фракции, които светкавично преминаха през Сирия и свалиха президента Асад, се увериха, че във всеки завзет от тях град отиват в централния затвор и освобождават хилядите задържани там.
Образът на тези хора, които излизат на светло от мрака, обвил някои от тях в продължение на десетилетия, ще бъде един от определящите образи за падането на династията Асад.