Официално писмо с остри критики на бюджета изпрати БНБ до служебния финансов министър Людмила Петкова. То е подписано от управителя на централната банка Димитър Радев. „ БНБ изразява категорична позиция против предложения проект на държавен бюджет за 2025 г. и неговото приемане. Заложените параметри в разходната част предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката през 2025 г. при планирани общи бюджетни разходи по КФП в безпрецедентен размер от 46% от БВП, какъвто не е наблюдаван от 1998 г. до сега. Същевременно текущите бюджетни разходи също се предвижда да достигнат изключително високия размер от 38,2% от БВП”, се казва в становището.
Според централните банкери липсата на мерки, водещи до устойчива фискална консолидация, фокусирани върху ограничаване на високия растеж на текущите разходи увеличават значително вероятността от наложително повишаване на данъчно-осигурителната тежест за фирмите и домакинствата. Оценката е за проекта е, че той представлява „ цялостна промяна в провежданата до момента икономическата политика в страната, основана на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица, които подкрепят икономическия растеж и имат положително влияние върху търсенето и предлагането на труд”.
От БНБ са категорични, че ръстът на разходите с постоянен характер и поддържането на бюджетни дефицити близки до 3% от БВП заплашват фискалната стабилност и целта за приемане на еврото във възможно най-кратки срокове, защото носят риск от неизпълнение на Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит, освен този за ценова стабилност.
Приходната част на бюджета също буди тревога, отбелязват от БНБ. Повечето мерки са с еднократен характер, като данъчната амнистия, а тези, които са с постоянен характер, като вдигането на пенсионните осигуровки ще имат негативни ефекти върху конкурентоспособността на фирмите, ценовата стабилност и дългосрочния потенциал за растеж на българската икономика.
Специално внимание централните банкери обръщат на нов механизъм за облагане на БНБ. Според тях той противоречи на Договора за функциониране на Европейския съюз и на Закона за БНБ и представлява пряка намеса във финансовата независимост на централната банка.
В момента БНБ заделя средства от годишното превишение на приходите над разходите за увеличение на основния си капитал до достигане на размер от 1,9 млрд. лв., а остатъка внася в бюджета. За тази година сумата е 660 млн. лв., а по новия механизъм размерът и ще стане 1 милиард лева.
„Обръщаме внимание, че подобни законодателни предложения са предмет на задължително предварително съгласуване с Европейската централна банка на основание чл. 127 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Не на последно място, подчертаваме, че спазването на забраната за парично финансиране, предвидена в член 123, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и съблюдаване на правилата за независимост на централната банка, са предмет на самостоятелна, обстойна и съдържателна оценка в изготвяните от страна на Европейската централна банка и Европейската комисия конвергентни доклади”.
„С оглед на рисковете пред изпълнението на приходната част на бюджета и високата несигурност за развитието на международната среда, планирането на бюджетни дефицити близо до границата от 3% от БВП за продължителен период от време е вероятно да доведе до влошаване на доверието на инвеститорите към макроикономическата и финансовата стабилност на страната. Това би повлияло негативно върху кредитния рейтинг на българското правителство и би повишило разходите по обслужване и рефинансиране както на държавния, така и на частния дълг, с вторични негативни ефекти върху икономическата активност в страната. Подобни негативни последствия биха създали предпоставки за бързо нарастване на държавния дълг отвъд устойчивото му равнище.
За да се минимизират рисковете пред изпълнението на Маастрихтския критерий за бюджетното салдо считаме, че в Закона за държавния 6 бюджет на Република България за 2025 г. следва да бъде заложен бюджетен дефицит под 3% от БВП с наличие на предпазен буфер, който да подсигурява изпълнението на критерия дори при реализиране на по-неблагоприятно от очакваното развитие на икономическата активност, евентуална по-ниска събираемост на данъчните приходи и неизпълнение в пълна степен на заложените мерки за повишение на бюджетните приходи. С цел минимизиране на рисковете пред изпълнението на Маастрихтския критерий за ценова стабилност, фискалната консолидация следва да бъде реализирана основно през разходната част на бюджета. От БНБ настояват за по значително ограничаване на растежа на текущите нелихвени разходи и по-специално на разходите за издръжка. Актуални оценки за връзката между заплатите и цените показват, че при 1% увеличение на разходите за труд на единица продукция фирмите повишават потребителските цени средно с 0,28%.
Критика има и към планираната данъчна амнистия, която ще се отрази негативно на приходите в бъдеще . „Предвид липсата на публично налични данни както за натрупания баланс, така и за степента на събираемост на просрочените данъчни задължения, е трудно да бъде оценено до каква степен заложените приходи от тази мярка са реалистични”, категорични са от централната банка.
Предвиденото увеличаване на осигуровките „би могло да има силен проинфлационен натиск по линия на по-високи разходи за производство и също така да доведе до загуба на конкурентоспособност на българската икономика”, предупреждават още от БНБ.
