Да се повиши максималният осигурителен доход на 8 500 лв., предлагат от КТ „Подкрепа“ в становище по законопроектите за бюджета на ДОО, които ще се обсъжда днес на Националният съвет за тристранно сътрудничество. Според синдиката предложеното в законопроекта увеличението на максималния осигурителен доход с 10% отново е някакъв компромис, тъй като средният осигурителен доход нараства с 13,5% на годишна база.
„Пренебрегва се и императивната разпоредба на §6 от Кодекса за социално осигуряване, с който е регламентирано, че максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките в размер на 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, което прави размер на максималния осигурителен доход от 8 500 лв.
Не се вижда и намек за тенденция за достигане на този размер в рамките на средносрочната прогноза, напротив, законът ще продължи да се нарушава“, посочват от синдиката.
Според тях всички данни сочат, че действащата осигурителна система, не издържа на демографската криза, ниския максимален осигурителен праг, настоящата осигурителна основа, нивото на заплащане на труда и сивата икономика. Средното нарастване на дефицита в системата е около 0,5 млрд. лв. на година. За 2025 година трансферът вече ще е над 11 млрд. лв.
Друго предложение на КТ „Подкрепа“ е да се повиши обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст, както и паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и то да стане равно на минималната работна заплата.
Предлага се и да се увеличи размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице с ръста на средния осигурителен доход, както и да се възстанови съотношението 60:40 – работодател/работник при изчисляване на дължимостта на осигурителните вноски.
От КТ „Подкрепа“ допълват, че ще подкрепят по принцип направените предложения за проекти на бюджети на НЗОК, ДОО и Държавния бюджет, както и на предложените изменения, касаещи приходната част, с доста изключения поради една основна причина – България трябва да има бюджет. В случай, че не се приемат бюджетите за 2025 г., се появяват други рискове, които могат да имат по-тежки последствия за работещите, икономиката, социалните плащания и пенсиите.
ІІІ. По проекта на бюджет на ДОО за 2025 г.
Провежданата политика чрез бюджета на ДОО не създава условия и не подпомага борбата срещу бедността и социалното изключване, като най-голямата група на хора в риск от бедност са пенсионерите – 35,3%, децата – 33,9%, по данни на НСИ за 2023 година, както и за справяне с демографската криза.
Замразяването на съществени плащания, без да се вземе предвид увеличението на минималната работна заплата, увеличението на средния осигурителен доход, натрупаната инфлация за периода и необходимостта от изпреварващо повишаване на доходите на най-високо рисковите групи от обществото, като:
- минималния дневен размер на обезщетението за безработица – 18,00 лв. и максималният дневен размер – 107,14 лв. за целия период до 2028 г. включително;
- размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;
- паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;
- размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв. за целия прогнозен период.
Осигурителна политика 2025-2028 г.
КТ „Подкрепа“ подкрепя по принцип планираното увеличение на размера на осигурителните вноски за Фонд „Пенсии“, при условие че не е за сметка на работещия и максималният осигурителен доход до 2028 година достигне 8 500 лв. КТ „Подкрепа“ подкрепя предложението за запазване размера на вноската – 8%.
По проекта на бюджет на НЗОК за 2025 г.
Проектът на бюджет на НЗОК изглежда е изготвен на исторически принцип. Липсват политики и реформи за справяне с основни предизвикателства в системата на здравеопазването, като постоянно нарастващия брой лечебни заведения, липсата на достатъчно квалифициран медицински персонал, ниското заплащане на труда, концентрация на услугата в големите населени места, занемарени общински болници, високите цени на лекарства, медицински изделия и консумативи, и др., което поставя в риск здравето на хората.
Напомняме, че все още няма подписан КТД за сектор здравеопазване, което допълнително влошава състоянието на работещите в системата, възнагражденията остават ниски спрямо отговорността и натоварването на хората, които се грижат за здравето на нацията, особено за медицинските сестри и младите лекари.
Според доклад на ОИСР доплащането в системата е 34%, при средно за ЕС – 15%. От тях за болнична помощ – 9 %, извънболнична медицинска помощ – 15 %, фармацевтични продукти – 68 %, дентална помощ – 5 %, Други – 4 %. Прави впечатление, че лекарствените продукти са над 2/3 от доплащанията.
