Международният ден на чая се отбелязва на 15 декември. Този ден има значение не само за топлата напитка, но също така насърчава устойчивото производство, бизнес и консумация на чай.
Денят се отбелязва от 2005 година насам, като начало в редица страни, производителки на чай – Шри Ланка, Бангладеш, Виетнам, Непал, Кения, Индонезия, Индия. За първи път въпросът се обсъжда от Международния социален форум, който се провежда през 2004 година в Мумбай, Индия. Решение за датата се взема година по-късно в Бразилия.
Любопитното е, че има още една дата, на която от 2020 г. се чества Ден на чая, и тя е 21 май.
Чаят е втората най-използвана напитка в света след водата, което показва важността и стойността му. Денят има за цел да повиши информираността сред хората за финансовите резултати от чая в бедните райони на света, които са основният производител на тази култура. Тези бедни райони на континентална Азия все още не могат да постигнат печеливши резултати от производството на широко използваната напитка в света.
Съществуват 6 основни разновидности на чая – бял, жълт, зелен, улонг (улун), черен и пу-ер. От тях най-разпространени са белият, зеленият, улонг и черният чай. Всички разновидности се получават от едно и също растение и основната разлика между сортовете е в начина на обработката на листата. В случая с белия чай има особености и в отглеждането на растението.
Чай се нарича също напитката (отварата), приготвена от различни части на други растения (цветове, листа, плодове. Напитката се нарича билков чай, когато растението има лечебни свойства.
В Европа първоначално има различни мнения за това, дали чаят е здравословна, или вредна напитка, но надделяват привържениците му. В Англия чаят е въведен в кралския двор през 1662 г. от Катарина де Браганса, която се смята за основателка на британската чаена традиция.
