Православната църква почита днес паметта на св. Игнатий Богоносец. В народната традиция празникът е известен като Игнажден и е тачен заради свързаните с него обреди и вярвания.
Свещеномъченик Игнатий е роден в Антиохия и е бил ученик на св. Йоан Богослов. Смята се, че лично е познавал част от Христовите апостоли. Той става епископ на Антиохийската църква и я ръководи в продължение на 40 години, като усърдно проповядва Божието слово и въвежда мнозина във вярата. Имал е възможност още като младеж да се запознае с водещите философски и религиозни течения на своята епоха. Ползвал се е с голям авторитет.
Паството му го наричало Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.
Като епископ въвежда пръв пеенето на божествените песни от два хора (т.нар. антифонно пеене), прието впоследствие и от другите християнски църкви.
Осъден е на смърт от римския император Траян заради верските си убеждения. Докато пътува окован от Мала Азия към Рим, за да бъде изпълнена присъдата му, св. Игнатий Богоносец пише седем послания до отделни поместни църкви, които оставя в наследство на християните. Загива мъченически, разкъсан от лъвове на арена в Рим, през 107 г. Днес мощите му се пазят в храма в базиликата “Сан Клементе” в Рим.
Според народните вярвания на Игнажден започват коледните празници, защото се смята, че на този ден започват родилните мъки на Божията майка.
Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек пръв влезе в дома сутринта се гадае за здравето, плодородието и има́нето през годината. Ако се случи първият гост (полазник) да е добър и богат, то и годината ще е плодородна.
Не се иска и не се дава нищо назаем. Според народните вярвания днес жените не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
Имен ден празнуват: Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Ингьо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира.
