На 22 декември се навършват 137 години от създаването на граничната стража. На този ден през 1887 г. в Държавен вестник е обнародван първия Закон за пограничната стража. Това е и професионалният празник на Главна дирекция „Гранична полиция“.
През 1887 г. министър-председателят и министър на вътрешните дела на Княжество България Стефан Стамболов внася в Народното събрание законопроект за пограничната стража. Законът предвижда охраната на границите да се “извършва от една погранична стража, която се състои от конни и пеши стражари, разделени на младши и старши.”
В края на 1894 г. е приет вторият Закон. Той огласява шестте пехотни роти, формирани по една от всяка дивизионна област – по това време България е разделена на следните дивизионни области: 1-ва Софийска, 2-ра Тракийска, 3-а Балканска, 4-а Преславска, 5-а Дунавска и 6-а Бдинска. Към тях са и 150 конни стражари от Министерство на вътрешните и 200 конни стражари за митническа служба.
През август 1895 г. пограничната стража се попълва с пехотни офицери и подофицери, като се дава предимство на доброволно изявилите желание за постъпване в граничната стража, както тези ползвали се с добра атестация от началството си. След 1895 г. на интервали, отговарящи на нуждите за охраната на границите при съществуващата организация на граничната стража, се строят така наречените учебни постови помещения – гранични кули.
На 16 май 1900 г. е одобрен първият Устав за пограничната служба. Уставът фиксира правомощията на граничната стража като “единствена компетентна власт във всяко отношение” върху “самата гранична линия и най-близката до нея местност”. Под охраната на граничната стража се поставя гранична зона, простираща се на 5 километра навътре от сухопътната граница в територията на България. По дунавската и черноморската граница такава зона не се създава.
На 25 септември ефрейтор Сотир Цанев и негови подчинени редници (Божил Йовев, Михалко Христов, Кръстьо Зарев, Марко Паунов, Георги Котев и Иван Георгиев) водят неколкочасов ожесточен бой срещу близо 500 чужди войници. Същата година граничен патрул, командван от ефрейтор Атанас Божков арестува двама противникови войници, проникнали в наша територия, а след това води бой с още около петдесет.
През този период редник Илия Иванов със служебното си куче спира шайка от 180 души.
През Балканската война (1912 г. – 1913 г.) граничната стража се сражава с висок дух и проявява в боевете истински героизъм. Генералът от пехотата Никола Иванов, който командва Втора българска армия, пише: “Тези войски, ако и да не бяха много, но службата на границата беше създала от тях действителни пазители на неприкосновеността на земята ни. От особена важност по време на войната са действията на Бургаския отряд, който успешно осигурява левия фланг на 3-та армия.
През Първата световна война (1914 г. – 1918 г.) отново граничарите са на предните позиции. Цели пет денонощия през август 1916 г. бойците от 15-а гранична дружина са подложени на обстрел, но не отстъпват и успяват да удържат фронта. През 1917 г. техни другари, поемат инициатива и с дарения построяват в памет на загиналите за обединението на Отечеството офицери и войници от 15-а гранична дружина Паметника на граничаря в Морската градина на Варна. Този паметник е единствен по рода си у нас.
Ньойския мирен договор от 1919 г. създава сериозни трудности за граничната стража. Съгласно чл. 69 “България ще може да образува гранична стража, която ще се рекрутира чрез доброволно постъпване и не ще надминава 3000 души”. Като цяло развитието на граничната стража до средата на 30-те години протича в сковаващите рамки на Ньойския договор.
Година по късно на 24 декември 1920 г. Министерският съвет взема решение за създаване на Морска и Речна полицейска служба. Управлението на Морската полицейска служба се намира във Варна с подчинени група полицейски кораби. Групата полицейски кораби решава широк кръг задачи: полицейски, митнически, аварийно-спасителни, хидрографски, пощенски, съдействие на пристанищните власти, контрол и съдействие на риболова.
През 1940 г. на България се възвръща Южна Добруджа. Сред първите български войски, навлезли в областта, е 4-и граничен полк, който веднага поема района на границата. През Втората световна война и непосредствено след нейното завършване организационната структура и дислокацията на граничната стража се запазват. Тогава границите на България се охраняват от 6 гранични сектора към съответните дивизионни области, 25 участъка, 75 подучастъка и 463 поста, от които 33 морски и 12 контролно-пропускателни, пише БГНЕС.
