Археолози са идентифицирали стотици нови геоглифи от цивилизацията Наска. Те работили по нестандартен метод, използвайки технологии с изкуствен интелект. Резултатите се оказали шокиращи – или изкуственият интелект е сбъркал, или е разкрито ужасно послание от древния свят. И така, какво са открили учените?
Една година непосилен труд под жаркото слънце на пустинята Наска в Перу не минала напразно. Изследователи от японския университет Ямагата са изследвали повече от хиляда нови места, съдържащи известни геоглифи – гигантски рисунки и геометрични шарки, издълбани в твърдата повърхност.
Платото вече е като магнит, привличащ всяка година хиляди туристи от цял свят. А предвид новите факти шансовете потокът от любопитни хора да се увеличи само се увеличават.
В търсенето на нови геоглифи били опитани много начини – от пешеходни маршрути до дронове. Но този път изследователите поели по нетрадиционен път: те използвали специално приложение с изкуствен интелект. То е способно да различи и най-бледите очертания на геометрични фигури, животни и антропоморфни обекти на въздушни снимки.
Researchers from Yamagata University in Japan have made a remarkable discovery in Peru’s Nazca desert, identifying 303 previously unknown geoglyphs through cutting-edge AI-assisted image analysis of aerial photographs.
📸: © Handout / Yamagata University Institute of Nasca/AFP pic.twitter.com/aaOUhpkeni
— Anubis (@Egyptianpast) October 18, 2024
Програмата предоставила на археолозите колосално неразорано поле за работа – почти 50 хиляди локации. „Разделихме ги на три групи въз основа на потенциала, което ни позволи да разберем къде са истинските геоглифи“, разказва професорът по археология от университета Ямагата Масато Сакай.
В същото време изкуственият интелект доста озадачил екипа му. Приложението идентифицирало някои от изображенията като „хора, змии, маймуни, котки“ и т.н. А други като „косатки, които режат човешки глави с нож“ и „хуманоиди“. Първоначално учените предположили, че системата се е повредила. Но пристигайки на място, се убедили, че изкуственият интелект е казал истината.
Все още обаче няма отговор на основния въпрос: защо преди хилядолетия индианците са създали такова странно и мащабно пано?
Трябва да се каже, че за изследователите цивилизацията Наска е черна кутия. От нея не са останали писмени източници, а разкопките на малкото селища изискват значителни средства. Южноамериканските специалисти все още не могат да си позволят това.
Въпреки това е известно, че през II век пр.н.е. представители на древна култура са заселили редица долини на южния бряг на съвременно Перу. Скоро няколко племена се слели в една държава.
Образувала се столицата – град Кауачи. Нейните руини и развалините на шест пирамиди, направени от сурова тухла, все още се перчат в центъра на пустинята Наска.
С течение на времето представителите на едноименната култура станали много успешни в производството на текстил – днес са известни повече от пет оригинални стила тъкани. Усвоили и грънчарско майсторство.
Но върхът на научния и културен гений на местните майстори била напоителната система. В суровия пустинен климат, когато въздухът се нагрявал до 40 градуса и дъждът трябвало да се чака с месеци, наска намерили изход.
Те изкопали пукиоси – дълбоки спираловидни кладенци, свързани помежду си чрез система от канали. Днес науката познава около четиридесет такива структури. И което е забележително, всички те са в изправност.
Това не може да се нарече по друг начин освен като чудо. Също като онези гигантски геоглифи. Какво е накарало индианците да се катерят по планините, да дълбаят безплодната пампа и да рисуват многометрови рисунки. И най-важното, как една цивилизация, която не е познавала колелото и много други технически нововъведения, е успяла да създаде нещо подобно?
Германската изследователка Мария Райхе е имала нужда от почти половин век, за да отговори на тези въпроси. Пристигайки в Перу през 1940 г., тя решила преди всичко да разбере техниката на геоглифите.
След като прекосила пустинята, тя стигнала до извода, че първоначално наска са направи малки скици. До някои от най-известните геоглифи – “паяк”, “кондор” – тя открила малки скици в пясъка.
Освен това археоложката открива дървени колчета по краищата на рисунките. Забити в почвата, те служели за координатни точки.
Окончателната оценка на Райхе била, че платото Наска е най-големия календар в света. С негова помощ индианците наблюдавали звездното небе и изчислявали настъпването на сушата и дъждовните периоди. Например линиите и точките в изображението на „паяка“ са точно диаграмата на звездите в пояса на Орион.
През 70-те години обаче тази хипотеза била опровергана от британския археоастроном Джералд Хокинс. Използвайки компютърно моделиране, той комбинирал геоглифната карта на Наска със звездна карта. Оказало се, че само една пета от всички линии може да се съотнесе към който и да е небесен ориентир.
По-късно била представена версия, че гигантските рисунки са шифровано послание. Това обаче няма как да се провери, тъй като индианците от Наска не са имали писменост.
Nazca Lines : Misteri Garis Garis Di Gurun Peru
Apakah Ulah Alien ? Atau Situs Purbakala ?-A Thread pic.twitter.com/mjDr8xzgtv
— ocii (@orchdlrst) November 25, 2024
Екипът от университета Ямагата също има своя хипотеза. В близост до някои от новооткритите изображения има останки от светилища.
Затова Масато Сакай предполага, че геоглифите са служили като места за различни религиозни ритуали. Освен това те може да са изпълнявали функцията на приношения за могъщи пустинни богове.
Някои хора обаче все още са убедени, че гигантските рисунки са оставени не от индианците, а от извънземни. Следвайки тази логика, изображенията, идентифицирани като „хуманоиди“, за пореден път подхранват тази теория.
„Не изключвам, че ни очакват още по-невероятни факти“, заключава с ирония професор Сакай. В края на краищата, според него, остават да бъдат проучени поне още пет хиляди нови геоглифа. Може би те ще разкажат на света нещо интересно.
