С 36,2% ръст на разходите само за една година проектът за бюджет на съдебната власт бележи нови рекорди по абсурдност и отдалеченост от реалността, съобщи Институтът за пазарна икономика. Предвиденото увеличение е от над 442 млн. лв. само за 2025 г., като парите са основно за възнагражденията и допълнителните плащания за персонала. Повишението не е обвързано с резултатите от работата на системата, напомни ИПИ.
Представеният от ВСС проект на бюджет на съдебната власт предвижда 1,7 млрд. лв. общ размер на разходите. От тях 1,4 млрд. лв. са насочени за персонала, 146 млн. лв. за издръжка и 95 млн. лв. за капиталови разходи.
Тези 1.4 млрд. лв. за персонала ще нараснат с още 450 млн. лв. до 1,9 млрд. лв. през 2028 г., залага “правителството” на съдената власт.
Средната заплата на магистратите се планира да достигне до 10 100 лв. на месец през 2025 г. и 13 400 лв. на месец през 2028 г.
С подобни заплати и такъв ръст в момента могат да се похвалят само избрани сектори с много висока добавена стойност (най-вече високотехнологични и иновативни) и лица на високи (често управленски) позиции, напомнят анализаторите. Според ВСС тези възнаграждения са постигнати, като са спазени всички законови изисквания за ръст на възнагражденията и допълнителните плащания за системата и нищо повече.
Предложението на Министерския съвет за бюджет на съдебната власт е с 277 млн. лв. по-малко, но в мотивите си министерството на финансите също твърди, че е спазило всички законови изисквания за ръст на възнагражденията на заетите в системата на съдебната власт.
Какво виждаме в предложението за бюджет за 2025 г. на ВСС?
- Общият размер на разходите достига до 1,7 млрд. лева. От тях 1,4 млрд. лева са насочени за персонал, 146 млн. лв. за издръжка и 95 млн. лв. за капиталови разходи.
- Разходите за персонал, които и без друго имат основен дял в бюджета на съдебната власт, се планира да надхвърлят 1,4 млрд. лв. през 2025 година и допълнително да нараснат с още 450 млн. лв. до 1,9 млрд. лв. през 2028 година.
- Средната заплата на магистратите се планира да достигне до 10,1 хиляди лева на месец през 2025 година и 13,4 хиляди лева на месец през 2028 година. С подобни заплати и такъв ръст в момента могат да се похвалят само избрани сектори с много висока добавена стойност (най-вече високотехнологични и иновативни) и лица на високи (често управленски) позиции. Според ВСС тези възнаграждения са постигнати, като са спазени всички законови изисквания за ръст на възнагражденията и допълнителните плащания за системата и нищо повече.
- Предложението на Министерския съвет за бюджет на съдебната власт е с 277 млн. лв. по-малко, но в мотивите си министерството на финансите също твърди, че е спазило всички законови изисквания за ръст на възнагражденията на заетите в системата на съдебната власт. На този етап не е ясно на какво се дължи разминаването между двете предложения, но вероятно е свързано с допълнителните плащания с характер на възнаграждения, които от много време са типични за системата. Само разходите за облекло например се планира да са в размер на 85 млн. лв. за 2025 г.
Има все пак позитивно развитие: за първи път ВСС представя бюджета си в програмен формат, отчитат от института. И анализират какво прави впечатление в него:
- Бюджетните програми са по-скоро организационно ориентирани – т.е. около отделните институциите в системата – но това е недостатък на подхода на програмно бюджетиране изобщо в голяма част от ведомствата у нас и не е типично само за съдебната власт.
- За всяка от обособените бюджетни програми са формулирани относително детайлни целеви показатели. Голяма част от показателите обаче са по-скоро опит за количествено измерване на свършена работа. Това безспорно е полезно, тъй като дава много данни за дейността на системата и улеснява външен поглед и анализ.
- Същевременно, липсват ключови елементи, които са в същината на програмното бюджетиране, разбирано като инструмент за формулиране, изпълнение и отчитане на политика. От една страна, предложените показатели не са логически обвързани с декларираните цели на всяка програма – с други думи, не е дефинирана причинно-следствената връзка, която да обясни как стойността на всеки от показателите допринася и измерва достигане на една или повече от заложените цели. От друга страна, полагането на цели не може да е извън контекст – те трябва да са път към решаване на идентифицирани проблеми, което пък изисква задълбочени анализи, например на натовареността и актуализиране на съдебната карта.
- В документа обаче липсват стойности за показателите към настоящия момент, т.е. реално постигнати резултати за отчетен период. Това не позволява заложените целеви стойности за следващите години да бъдат поставени в сравнение и потенциално оценени.
- Няма и посочен механизъм за корекции и актуализиране съобразно достигането на целевите стойности – с други думи, ако след една година има неизпълнение по някой от компонентите в програмите, това ще доведе ли до промяна и в бъдещия бюджет.
Междувременно анализаторите от ИПИ са подготвили първото по рода си табло на съдебната власт, последявайки тенденциите от последните 10 години. То е придружено с интерактивна карта, на която събраните данни са сравними и проследими и по региони.
Основните изводи от изследването “Съдебната власт в числа” са:
- В България има много голям брой магистрати на глава от населението. Тъй като към “разходи за персонала” се насочва най-голяма част от бюджета на съдебната власт, това обуславя и прекалено раздутия бюджет на системата.
- Бюджетът расте автоматично и продължава да се формира не въз основа на залагане на стратегически цели и оценки на постигнатите резултати.
- Разходите се увеличават, макар натовареността, тоест работата, да намалява.
- Многобройните самоотводи подсказват, че те са се превърнали от гаранция за справедлив съдебен процес в средство, чрез което може да се стигне до отказ от правосъдие.
- Командироването се е превърнало от легитимно средство за справяне с натовареността в механизъм за заобикаляне на конкурсното начало и на практика води до повишаване в длъжност, поставяйки командированите магистрати в зависима позиция.
