Докато войната в Украйна продължава да бушува, ръководителят на Федералния проект за сигурност и борба с корупцията Виталий Бородин изпрати искане до Генералната прокуратура на Руската федерация с искане Дядо Коледа да бъде признат за “чуждестранен агент”.
Тази новина шокира мнозина в навечерието на най-големия зимен празник. Причината е, че според Бородин марката “Дядо Коледа” се използва от много чуждестранни компании, включително Father Christmas Ltd, която притежава търговските марки Santa Claus, Father Christmas и Cyber Santa. Активистът пресмята, че стойността на търговската марка се оценява на 1,6 трилиона долара, а чуждестранни фирми финансират образа на “добрия старец” в Русия с цел унищожаване на “традиционните руски ценности”.
Той също така отбеляза, че Дядо Коледа е популярен в страни, “недружелюбни” към Руската федерация, и замества образа на традиционния за страната Дед Мороз (Дядо Мраз).
Миналата сряда председателят на общоруското обществено движение “Православна Русия”, депутат от Брянската областна дума Михаил Иванов последва новата инициатива, като предложи да се премахнат фигурките на Дядо Коледа от магазините и да се заменят с традиционните символи на руската Нова година.
“Дядо Коледа се е превърнал по-малко в символ на Коледа и повече в символ на търговията и масовото производство. Неговото вездесъщо присъствие по витрините не е случайност, а резултат от целенасочена маркетингова стратегия, където отива истинският дух на празника и разрухата на нашите ценности”, каза Иванов, цитиран от руския сайт Life.
Самият Бородин се прочу с осъждането на независимите руски медии от началото на войната в Украйна. Заради факта, че започна да заклеймява руски изпълнители и актьори, които се обявиха срещу инвазията, сред които са Валерий Меладзе, Семьон Слепаков, Диана Арбенина, Лия Ахеджакова и Алла Пугачева, той е известен в родината си и като “главния доносник на републиката”.
Подобни крути мерки срещу един измислен герой може да изглеждат прекалени за някои, но истината е, че в историята Дядо Коледа многократно е бил жертва на забрани и ограничения. Всъщност макар и плод на човешката фантазия, той има за първообраз реална историческа фигура, при това светец.
Що се отнася до традициите, руският депутат има известно право в твърденията си, тъй като за близо век Дядо Коледа не е бил част от празника в Русия. Иначе по царско време през XIX век свети Николай, понякога наричан и Николай Угодник, както в цяла Европа, така и в Русия е раздавал подаръци на децата. Вярно е, че по времето на император Александър II понякога го наричат и Рупрехт – очевидно немско влияние. Но по време на ранните години на Съветския съюз Дядо Коледа и всякакви символи, свързани с Рождество, са били заклеймявани като религиозни и буржоазни.
Самият празник е бил официално забранен, а традициите около него са били потискани. През 1928 г. Дядо Коледа дори е набеден за “съюзник на попа и кулака”.
Като част от тази кампания е разпространена идеята, че любимият герой на децата е реликва от езическото минало – божество на злото. Най-неочаквано, по инициатива на члена на Президиума на Централния изпълнителен комитет на СССР Павел Постишев, през 1937 г. образът е реабилитиран.
Според замисъла на пропагандиста, който по-късно сам става жертва на репресиите на Сталин, белобрадият старец е представен като светска фигура, която няма връзка с религията, за да съответства на атеистичната идеология на режима, и вече се нарича Дядо Мраз. В случая любопитното е, че за разлика от Дядо Коледа той произхожда от легендарна фигура от славянската митология – Морозко, духът на зимата.
За разлика от “колегите” си по света, които обичайно изненадват децата на 6-о или 24-то число от месец декември, Дядо Мраз, придружен от внучката си Снежанка (Снегурочка – рус.), раздава подаръците на Нова година и вместо с елени, често се придвижва с тройка коне.
Но Дядо Коледа е бил преследван и в много други страни. Още през XVI век пуританите в Англия и Северна Америка са забранили Коледа като празник, смятайки го за твърде езически и несъвместим с християнството.
В този контекст фигури като Дядо Коледа, които се асоциират с празничност, веселие и даване на подаръци, са били смятани за излишни и дори вредни.
В по-ново време е забележителен случаят, когато през 1928 г. в Италия фашисткият режим на Бенито Мусолини насърчава връщането към “италианските традиции”, като замества образа на Дядо Коледа с местни фигури “за да предотврати разпространението на чуждестранни културни влияния”.
Така на Апенините за Рождество подаръците започват да се раздават от Бефана – грозна възрастна жена, която поразително прилича на… вещица. На всичкото отгоре, подобно на Баба Яга, и тя може да лети с метла.
В Третия райх нацистите също са се опитвали да “преосмислят” Коледа в светлината на арийската митология, като заменят християнските символи с езически. Идеолозите на режима на Хитлер твърдят, че християнството е изплагиатствало символите на празника, защото всичко произхожда от ритуалите на древните германи, които на тези дати са празнували “зимното слънцестоене” и “раждането на Слънцето”. В този дух са променени и коледните песни. Дори думите на “Тиха нощ” са пренаписани, така че да не споменават Бог, Христос или религия. Въпреки съпротивата на обикновените германци, която е добре документирана, в съгласие с тази доктрина Дядо Коледа също е претърпял принудителна промяна, като се е асоциирал по-малко с християнските си корени и е обявен за прототип на старогерманския върховен бог Вотан, по-известен със скандинавското си име Один, който язди по земята на бял кон – Сивият ездач (Schimmelreiter – нем.).
Впоследствие добрият старец е изместен и от една малко по-зловеща фигура – същество, подобно на нашите кукери.
Въпреки че първообразът му е християнски епископ и светец, католическата църква също не одобрява Дядо Коледа. За нея той си остава символ на грубия материализъм и комерсията, който отклонява вниманието от християнската същност на празника. Няколко висши духовници през ХХ век правят изказвания в този дух, а в отделни държави ревностните християни се опитват да прогонят досадния за тях образ. Кулминацията на този процес е в Дижон, Франция, където през 1951 г. огромната фигура на Дядо Коледа е изгорена на клада в символичен протест срещу неговото “секуларизиране” на Рождество.
Любителите на конспирации също недолюбват приказния герой и не престават да го клеветят. Най-екстремната форма на тяхното противопоставяне е страховитата теория, че едно от имената му в английския – “Санта”, е анаграма на Сатана (Satan).
Но въпреки всички неволи, през които е преминал, Дядо Коледа все пак се оказва доста устойчив. Вероятно причината е, че той произхожда от свети Николай, смелия и обичан епископ от град Мира, живял през IV век. Пословичен с всеотдайността си за бедните, за него се разказва, че приживе дори имал дарбата да възкресява мъртви деца. Точно с добрите си дела, а не с някакви комерсиални цели и пропагандни трикове той си извоюва завинаги да бъде почитан като покровител на децата и неговото дело се отбелязва с различни очарователни традиции в цяла Европа и по света.
