На 29 декември 1929 г. в Щутгарт умира Вилхем Майбах.
Той е роден на 9 февруари 1846 г. в Хайлборн. Израства в семейство с шест деца.
Когато Вилхелм е на 8 години, семейството му се мести от Льовенщайн (Вюртемберг). Там го сполетява трагедия и той остава сирак. През 1856 г. умира майка му, а две години по-късно и баща му. По тази причина той е настанен в приют за сираци в Ройтлинген. Там изучава професията на чертожник и конструктор. Основателят и директор на училището Густав Вернер забелязал и развил техническия талант на момчето.
Там за първи път Вилхем Майбах среща Готлиб Даймлер, в чиито задължения като ръководител на машиностроителен завод влизало и шефство над приюта. Вилхелм Майбах е разпределен като помощник на Даймлер.
Майбах останал верен приятел на Даймлер до смъртта му през 1900 г. През септември 1869 г. Майбах работил в Карлсруе заедно с Даймлер, а по-късно се преместил в завода на двигатели Deutz. Този период го вдъхновил да започне работа по създаването на лек високооборотен двигател с вътрешно горене, подходящ за използване във водни, сухопътни и въздушни превозни средства.
Даймлер напуснал Deutz Gasmotorenfabrik в средата на 1882 г. след възникването на противоречия с управителния съвет на компанията. През октомври 1882 г. Вилхелм Майбах го последвал в Канщат, за да довърши работата си по изработването на лек високооборотен двигател. През 1883 г. той създал първия си хоризонтален двигател, след която се появил „големият стенен часовник” – двигател с вертикално разположен цилиндър. През 1885 г. новият двигател за пръв път бил монтиран на дървена „кола за пътуване”, а след това, година по-късно, и на карета. Но Майбах не бил доволен от идеята да произвежда двигатели за карети.
Затова Майбах разработил автомобил от стомана. С този автомобил в автомобилостроенето била въведена скоростната кутия. Автомобилът на Майбах със стоманени колела бил представен на Парижкото световно изложение през 1889 г. и ускорил развитието на френската автомобилостроителна промишленост.
Когато Готлиб Даймлер основал Daimler-Motoren-Gesellschaft (DMG) заедно с Макс Дутенхофер и Вилхелм Лоренц през ноември 1890 г., Майбах бил назначен за главен конструктор. Той обаче напуснал компанията през февруари 1891 г., като се позовал на неприемливи за него условия в договора му.
През следващите 18 месеца Майбах продължил конструкторската си работа у дома. През пролетта на 1892 г., с финансовата подкрепа на Даймлер, той започнал развойната си дейност в хотел „Херман” в Канщат. Тази промяна довела до такива важни изобретения като карбуратора с дюза, двигателя „Феникс” и подобрения на системата за ремъчно задвижване. По молба на английския индустриалец Фредрик Симс, Майбах бил върнат като технически директор на DMG през ноември 1895 г. Там той създал тръбния радиатор с вентилатор, а след това радиатори тип „восъчна пита”.
“Roi des Constructeurs” (Кралят на конструкторите), както го наричали французите, преминавал от едно техническо постижение към друго, създавайки първия автомобил с 4-цилиндров двигател, а през 1898/99 г. – и на цяло поколение двигатели, включващо пет модела с мощност от 6 к.с. (4 kW) до 23 к.с. (17 kW).
През 1909 г. заедно със своя син Карл Майбах създава собствена фирма за производство на авиационни двигатели. С негови мотори се окомплектоват въздушните съдове на знаменития Фердинанд Цепелин.
През 1921 г. Карл Майбах предлага да правят автомобили и в периода 1922 г. – 1939 г. се пускат разкошни коли под автомобилната марка Maybach. Най-известен е Maybach Zeppelin 12, пускан през 30-40-е години в няколко модификации.
Като самостоятелна марка Maybach престава да съществува през 1961 г., влизайки в състава на Mercedes-Benz. В края на 2013 г. от Щутгарт обявиха прекратяване на марката.
