Българският спорт изпраща Годината на Карлос Насар

В олимпийска година спортните успехи традиционно се измерват в благородни метали, инкрустирани с пет преплетени кръга. Но въпреки че България натрупа незапомнени през новия век количества от тях по време на игрите в Париж 2024, страната ни всъщност има още много с какво да се гордее по световните арени през отминаващите 12 месеца.

Несъмнено българският спорт изпраща Годината на Карлос Насар. 20-годишният щангист от Червен бряг спечели всичко възможно на континентално и глобално ниво и записа името си редом до някои от най-големите ни легенди във вдигането на тежести.

Насар се превърна в едва петия българин – и в първия от близо половин век, който в рамките на една година става олимпийски, световен и европейски шампион. Преди него това сториха само Йордан Биков (1972), Норайр Нурикян (1976), Янко Русев (1980) и Асен Златев (1980).

Трябва да се отбележи, че те и четиримата го постигат с участие само в две състезания, понеже по онова време световни първенства в олимпийски години не се провеждат, а световната титла се присъжда на олимпийските шампиони. Докато Карлос заслужи своите златни медали в три отделни надпревари, при това чупейки световните рекорди в кат. до 89 кг на всеки подиум, на който стъпи.

Освен него тази година олимпийски шампиони за България станаха още двама мъже. В Париж титли в борбата извоюваха натурализираните у нас Семен Новиков в класическия стил и Магомед Рамазанов в свободния. И двата триумфа имаха историческа стойност за страната ни.

Роденият в Украйна Новиков се превърна в онзи момент в първия български борец със злато от олимпиада след Армен Назарян, също при класиците в Сидни 2000, и изобщо в първия мъж, който печели олимпийска титла за страната ни, след покойния щангист Милен Добрев в Атина 2004. Дагестанецът Рамазанов пък стана първият наш олимпийски шампион при свободняците след Валентин Йорданов в Атланта 1996.

С натурализирани у нас спортисти бяха свързани още два от най-големите ни успехи във френската столица. Получилата наш паспорт иранска бежанка Кимия Ализаде спечели бронз в кат. до 57 кг на таекуондото и вкара България в олимпийската карта на това бойно изкуство. Боксьорът от Куба Хавиер Ибанес също донесе на страната ни бронзово отличие – от турнира при 57-килограмовите мъже.

Трето място в своята категория на олимпийските игри зае и щангистът Божидар Андреев (73 кг). В онзи августовски ден неговото отличие стана първото за българските мъжки щанги от най-големия спортен форум след 20-годишна пауза. В края на ноември сливналията обяви, че прекратява кариерата си, обиден от отношението на федерацията по вдигане на тежести.

С огромна значимост въпреки сребърния цвят на медала пък беше вицешампионската позиция на Боряна Калейн в художествената гимнастика. 24-годишната грация от София се превърна в едва втората българска състезателка с медал в индивидуалния многобой в историята на игрите. Досега единствената ни индивидуална призьорка на олимпийския килим беше Адриана Дунавска, спечелила също сребро на игрите в Сеул 1988 преди 36 години. Стъпила на върха на своята кариера, в началото на декември Боряна обяви оттеглянето си от активния спорт.

Като цяло XXXIII летни олимпийски игри в Париж 2024 бяха най-плодотворните за България през последните две десетилетия. Спечелените във френската столица общо 7 медала (3 златни, 1 сребърен, 3 бронзови) са най-много за страната ни след Атина 2004, когато българските спортисти донесоха 12 отличия (2-1-9). Ако се прилага моделът от таблицата по медали на МОК, то тазгодишните игри са най-успешните за делегацията ни през XXI век изобщо. За последен път повече златни и повече сребърни отличия от сега имахме в Сидни 2000 – на последните игри за миналото хилядолетие (5-6-2, общо 13).

И все пак, спортните успехи имат измерения и извън най-големия форум. Най-малкото защото има спортисти, които по една или друга причина не участват в него, но това не ги прави по-малки световни звезди. В някои случаи дори напротив.

Такава е ситуацията например с Григор Димитров. Най-добрият български тенисист в историята остави зад гърба си една от най-успешните години в цялата си кариера, макар за пореден път да прецени, че олимпийското участие не му е важно. Още в началото на сезон 2024 хасковлията предначерта своето триумфално завръщане в елита на професионалния тур, печелейки титлата на турнира от сериите “АТР 250” в Бризбън. Това беше неговият 9-и трофей и първи след над 6-годишна пауза.

И както народът мъдро е рекъл, че денят се познава от сутринта, така се разви и цялата година за Димитров. Първата ни ракета игра на още три финала от веригата (“АТР 250” в Марсилия, “Мастърс” в Маями, “АТР 250” в Стокхолм), а в Големия шлем стигна до два 1/4-финала – на “Ролан Гарос” и US Open. В края на сезона той замина като първа резерва за Финалите на АТР в Торино и завърши годината като част от световния Топ 10 едва за втори път след 2017 г.

Ренесанс в кариерата си тази година преживя и баскетболист №1 на България Александър Везенков. След един практически загубен сезон в НБА, в който търка пейката, бе контузен и отново търка пейката в “Сакраменто Кингс”, а после бе изтъргуван в “Торонто Раптърс”, най-полезният играч в Евролигата за 2022/2023 г. избра да се завърне в своя гръцки дом “Олимпиакос”.

И не сгреши, тъй като в Пирея де факто продължи от там, където спря по-миналата пролет. Саша отново е двигателят на “червено-белия” гранд и регулярно е MVP както в местното първенство, така и в континенталните мачове на тима. А също така отново е по-близо до националния отбор, макар малшанс да го лиши от възможността да помогне на селекцията ни в евроквалификациите тази есен.

Направо “втори живот” в професионалния бокс пък заживя Кубрат Пулев. Бившият претендент за световните титли в тежка категория сбъдна мечтата си да спечели световен шампионски пояс, макар и второстепенен. На 43-годишна възраст в началото на декември софиянецът извоюва т. нар. регулярен колан на WBA, отнемайки го от досегашния шампион Махмуд Чар в зрелищен двубой пред 12 000 зрители в “Арена София”.

Мнозина (в т. ч. и авторът) смятаха, че след понесените тежки нокаути срещу Владимир Кличко през 2014 г. и особено срещу Антъни Джошуа през 2020 г. времето на Кубрат е изтекло, поне що се отнася до шансовете му отново да се бие за истинска световна титла. Само че в момента именно Пулев е следващият задължителен претендент за пояса на WBA и би трябвало да се изправи срещу супершампиона Олександър Усик в някакъв момент догодина. Дали това ще се случи зависи от много условности, с каквито по принцип е задръстен профирингът. Но фактът е, че Кобрата отново е в играта.

Може би най-големият български успех извън олимпийския форум и комерсиалната сцена тази година бе дело на плувеца Любомир Епитропов. На Евро `24 в Белград през юни 25-годишният състезател от Велико Търново спечели златен медал на 200 м бруст, ставайки едва вторият наш европейски шампион по плуване в 50-метров басейн и първият при мъжете. Той се нареди до легендата Таня Богомилова, която единствена досега имаше континентално злато в басейн с олимпийски размер – на 200 м бруст при жените от Евро `85 в София.

Общо шестима представители на България станаха европейски шампиони в индивидуални състезания по олимпийски спортове през 2024 г. Освен Насар и Епитропов на континенталния връх стъпиха Божидар Андреев (щанги), Кимия Ализаде (таекуондо), Светлана Станева (бокс) и Стилияна Николова (худ. гимнастика). Страната ни спечели още 12 индивидуални и двойкови медала от първенства на Европа – по шест сребърни и шест бронзови, в пет вида спорт – бадминтон, бокс, борба, вдигане на тежести и спортна гимнастика (вж. пълния списък в таблицата по-долу).

В самото начало и в самия край на тази година фокусът на българския запалянко ненадейно се измести от летните спортове към един позабравен зимен герой. През януари носителят на Кристалния глобус в алпийския сноуборд за 2017 г. Радослав Янков стъпи на подиума в старт за Световната купа за първи път от 6 г., завършвайки трети в паралелния слалом на домашното си състезание в Пампорово. А през декември Дивия спечели своята първа победа след почти 8-годишна пауза – малко повече от месец преди да навърши 35, чепеларецът триумфира в паралелния гигантски слалом в италианския курорт Кареца и записа своя общо четвърти успех в кариерата.

По ирония на съдбата изобщо първата му победа дойде в същата дисциплина, на същото място и на същата дата, но 9 години по-рано – на 12 декември 2015 г. Втората му беше на паралелен слалом в Бад Гащайн на 8 януари 2016 г., а третата и последна до тази година – на 3 февруари 2017 г. в паралелен гигантски слалом на родна земя в Банско.

Оставащ почти винаги в сенките на телевизионния спорт, българският шахмат и през тази година имаше своите паметни моменти. При това за пореден път напук на несекващите абсурди в управлението и администрацията му на национално ниво. През април Нургюл Салимова дебютира в Турнира на кандидатките за световната титла в Торонто, а Надя Тончева зае 7-о място на Евро `24 за жени в Родос и се класира за Световната купа. През ноември Иван Чепаринов пък остана на косъм от едва втория в историята медал за България от европейското индивидуално първенство за мъже, завършвайки 4-ти в Петровац и също класирайки се за Световната купа.

А през септември женският ни национален отбор зае 10-о място на шахматната олимпиада в Будапеща. В състав Антоанета Стефанова, Нургюл Салимова, Виктория Радева, Белослава Кръстева и Гергана Пейчева нашите състезателки постигнаха третия най-стойностен резултат за България на отборно ниво през 2024 г.

Първите два бяха на националния ансамбъл по художествена гимнастика – европейската титла в многобоя на континенталния шампионат в Будапеща през май и четвъртата позиция в олимпийския турнир в Париж 2024 през август. Състезанието във френската столица впоследствие се оказа прощално за тима в състав Магдалина Миневска, София Иванова, Камелия Петрова, Рейчъл Стоянов и Маргарита Василева. През октомври три от петте гимнастички обявиха край на кариерите си, като в отбора останаха само Иванова и Стоянов.

Към тези медалисти може да се прибавят и спечелилите европейски отличия за България в олимпийските спортове, но в дисциплини и категории, които не са в програмата на игрите.

През тази година имаме общо пет такива титли: отборната по художествена гимнастика и тази на Боряна Калейн на обръч, на боксьора Рами Киуан в кат. 75 кг и на щангистите Ангел Русев (55 кг) и Габриел Маринов (61 кг).

Сребърните медали са три: на гимнастичката Стилияна Николова (обръч), боксьора Радослав Рсенов (кат. 60 кг) и щангиста Христо Христов (109 кг).

А бронзови спечелиха грациите Боряна Калейн (на бухалки) и Елвира Краснобаева (на лента), боксьорите Себахтин Ергюнал (48 кг), Ясен Радев (54 кг), Севда Асенова (48 кг), Венелина Поптолева (52 кг) и Аслъхан Мехмедова (63 кг), щангистът Джан Зарков (55 кг), борците Рамазан Рамазанов (70 кг), Едмонд Назарян (63 кг) и Юлияна Янева (72 кг), както и стрелкините Антоанета Костадинова, Мирослава Минчева и Адиел Илиева в отборното състезание с пневматичен пистолет.