Година след демонтажа на Паметника на Съветската армия частите от него все още са разпръснати в двора на държавен склад в село Лозен. По обществената поръчка за реставрацията няма развитие.
Части от фигурите, тежащи няколко тона, продължават да тънат в кал под погледите на охранителите на склада, видя екипът ни. На 12 декември миналата година беше свалено първото парче от паметника – ръката на съветския войник, държаща автомат. Десетина дни след това и останалите отрязани части бяха транспортирани в склада. Оттогава до днес те стоят непокрити. Все още не е осигурен и терен за експонирането им – за такъв се спрягаше Музеят на социалистическото изкуство. В отговор до “По света и у нас” от Министерството на културата посочиха, че четири институции са против преместването им там, защото са много на брой и биха заели цялата зелена площ.
“За всички е ясно, че в Музея на социалистическото изкуство няма много място, но там, например, има съседни терени, които не са в момента в експозицията на Музея, но могат да бъдат обхванати. Такава е практиката по света, така е направено, например, в Будапеща, където от много години покрай Дунав в едни паркови алеи са разположени редица такива произведения”, обясни историкът доц. Тодор Чобанов.
Ново предложение за нов дом на паметника няма. На по-малко от 20 км от Лозен, в Княжеската градина хората продължават да са разделени за паметника и това, което е останало от него. От месец в алеите има и ледена пързалка.
“Аз съм много против паметника. За мен каквото и да е – но да го няма паметника, дори и така да бъде. За мен тотално да се унищожи е най-доброто”.
Колкото повече се опитваме да забравяме историята, толкова повече ще се повтори. Хубаво е да се пази историята, поне да се пази паметта.
“Сега като направиха този парк вече имаме леден парк със строително скеле в средата, което не се вижда толкова често”.
Предстои да се демонтират и останалите фигури, но кога – не е ясно. Отговор от областната управа на София за последващите действия все още няма, а предишното ръководство беше изчислило, че ще са нужни още 2,5 милиона лева.
“Скелето е една хубава метафора на безтегловността, в която изпадна през последните няколко години нашето общество. Тук трябваше да бъде предприета стандартната за такива случаи процедура – да се създаде една специализирана междуведомствена работна група. Административните процеси в отсъствието на редовно правителство забавят своя ход, замират и най-лесно е да не се прави нищо, особено когато става дума за подобен сюжет”, коментира историкът Тодор Чобанов.
Как ще изглежда пространството около Паметника на Съветската армия ще се реши с архитектурен конкурс, който тепърва Столичната община трябва да обяви.
