“Генералният въпрос кое кара климатичните процеси да се случват, е мъглив и неясен, каквото е времето и навън”, това казва климатологът Симеон Матев.
По какъв начин рекордните температури, които бяха измерени през вече изминалата 2024 година, променят климата в България и спадаме ли вече към нова зона с по-дълги лета и топли зими? Отговорите на тези въпроси търсим от него дни преди програма „Коперник“ на ЕК да обяви своя доклад за глобалните климатични процеси.
“Промените са налице и от нас зависи как ще посрещнем предизвикателствата на екстремните прояви на времето, което ни предстоят”, казва Матев и апелира да имаме много по-сериозно отношение към водните ни ресурси, тъй като сме една от най-бедните в това отношение страни в Европа.
“България е на прехода между умерения и субтропичния климат и всяка една десета повишение всъщност ни приближава повече към чертите на субтропичния климат”, разкри климатологът и поясни:
“Тази година през януари действително, като изключим София, в останалата част от страната температурите стигат до 10-15, дори до 17 градуса. Очакванията за януари са да бъде по-топъл от обичайното”.
“Сериозен е проблемът с водоснабдяването, човешкият фактор и загубите. Водата, която изтича от язовирите, се губи на 60-70% по тръбите, докато стигне до кранчето. Това е най-големият проблем в случая.
И колкото и да обвиняваме времето, че е сухо, че не вали, което е факт, това няма как да скрие нашата немарливост и невъзможност да пазим водата.
“Апелирам към всички да имаме много по-сериозно и по-внимателно отношение към водата и водните ресурси като цяло, защото България е една от най-бедните страни в Европа на водни ресурси”, призова Матев пред “Труд”.
