Ивановден е един от най-обичаните и чествани български празници. И това съвсем не е случайно – стотици хиляди българи имат повод да вдигнат тежки наздравици! На Ивановден празнуват всички, носещи имената Иван, Иванка, Иванина, Ваньо, Ваня, Ванина, Йоан, Йоана, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана и Яна.
На този ден православната християнска църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус. Йоан Кръстител е наричан и “Предтеча” тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото раждане.
Мнозина свързват Богоявление или Йордановден с традиционното хвърляне за кръста и леденото мъжко хоро. Сигурно доста хора ще се изненадат да разберат, че всъщност основен символ на Ивановден е водата, която олицетворява чистотата и обновлението. Именно на Ивановден се вярва, че водата има особено силна пречистваща сила. Традиционно на този ден се извършва ритуалното къпане или „водичарство“, което е остатък от древни езически обичаи.
Оказва се, че за немалко части от България дори е по-характерно къпането в ледена вода да се извършва на 7 януари. Ергените къпят момите, за здраве се къпят и младите мъже, а в Югозападна България на този ден къпят младоженките и момиченца до едногодишна възраст, откъдето идва и другото название на празника – Женски водици.
На Ивановден по традиция се играят буйни хора, често край реките, езерата или други водоеми. Хората се събират на открито, за да отпразнуват празника с музика, танци и песни. Смята се, че това е начин да се прогонят злите духове и да се съхрани плодородието през годината.
Ивановден е време за обновление, нови надежди и благословия за предстоящата година. Чрез своите обичаи този празник успява да свърже православното християнство с народните традиции, оставяйки траен отпечатък в културната идентичност на българите.
Според други запазени традиции от стари времена, в деня на свети Йоан Кръстител се извършват ритуалите по побратимяването. Разбира се, в различните райони на страната обредът се извършва по типични за мястото начини. Най-общо казано желаещите да станат побратими, си ходят на гости, започвайки в ред от най-възрастния. При посещението на всяка къща на Ивановден се иска благословията на майката на момчето. Майките от своя страна даряват побратимите с китки, вързани с червен конец и паричка.
Със сигурност хиляди домове в страната ще отворят вратите си за чакани гости и приятели. Припомняме ви, че на имен ден не се кани, а гостите сами идват. Има поверие, че е лоша поличба, ако на Ивановден именикът не бъде посетен от гости. Така че трябва да се подготвите подобаващо с празничната трапеза, за да можете да посрещнете близките си. А тя, разбира се, си има своите тънкости.
Основните ястия, които се правят на Ивановден са свинско месо с кисело зеле (за предпочитане ребра) и варено жито. Тъй като постите отдавна са свършили, можете да се развихрите с всякакви сухи мезета, както и кървавица. В някои региони се приготвя специален обреден хляб, който се разчупва и благославя за здраве и берекет.
Десертите за празника се правят основно с ябълки или сушени ябълки. Това може да са кексове, пити, ябълкови кремове – всичко, за което се сетите. Можете да заложите и на ошав.
