Точно преди 80 години, на 7 януари 1945 г. – Коледа по стар стил, маршал Йосип Броз Тито нарежда да започне избиването без съд и присъда на стотици българи в Социалистическа република Македония по предварително подготвени списъци. Убитите – учители, лекари, свещеници, кметове, обикновени българи – са заровени в масови гробове, на убийците са издигнати паметници. Освен зверски избитите още десетки хиляди българи са изселени и преследвани или изпартени в концлагерите в Югославия. Целта – да се заличи българското самосъзнание и да се ускори изкуственият процес на македонизация.
“Насилствено наложената нова власт в Скопие обявява за враг собствения си народ. Стотици загиват в януарския терор през 1945 г. Първо са избити неудобните, а после е наложено веруюто: “Обичай поробителя, мрази своите предци!” Да не забравяме, че тези хора никога не са изправени пред съд. Убити са по възможно най-отвратителния начин, защото някой тогава е решил така. От 70 години слушаме една митология”, казва във филма проф. Георги Трендафилов от Велес.
Югославският диктатор Тито дава задачата на едни от най-верните си главорези – Светозар Вукманович-Темпо и Милован Джилас. Списъците на обречените са подготвени от македонския комунист и сърбоман Лазар Колишев(ски). Неговият баща е български опълченец, а самият Лазар пише писмо до цар Борис III през 1941 г., в което определя себе си за българин. Лазар моли смъртната присъда, наложена за комунистическата му дейност, да бъде отменена. Царят на българите удовлетворява молбата, а Колишевски лежи за кратко в български затвор. Неговите жертви също лежат, но край Скопие, Велес, Щип, Прилеп, Битоля и десетки други градове и села в Македония, в масови гробове, от които до днес е напълно разкрит само един. За истината не може да има “версии”, а върху костите на убитите няма “различна гледна точка”. Колишевски направлява клането под шапката на Отделение за защита на народа или ОЗНА – тайната полиция на Белград, по-късно позната като УДБА. Хиляди невинни загиват от нейната ръка чрез скалъпени обвинения. По заповед на Темпо са подбрани учители, свещеници, доктори и кметове. Обикновени хора са обявени за “врагове на народа”, “предатели” или “сътрудници на окупаторите”. ОЗНА е единственият (псевдо)закон и съд. Десетки хиляди са изпратени в концентрационни лагери.
Хората, които днес си спомнят за зловещите престъпления, се броят на пръсти. Наследниците на убитите в Македония не знаят съдбата на дядовците, бащите, братята или братовчедите си. Жертвите в Словения, Хърватия, Черна гора и Босна са намерили покой, защото ги помнят. Тук обаче зловещата носталгия по едно робство измива кръвта на предците. “Имаше периоди, в които опитвахме да бъдем независими. За съжаление, днес пак сме под диктат на нашия северен съсед Сърбия”, категоричен е Люпчо Куртелов от Охрид.
Досиетата на УДБА още не са разкрити, архивите са недостъпни. Никой не говори за етническото прочистване срещу българите и насилствената македонизация, извършени по заповед на Тито. Но не от всички е забравена съдбата на онези жертви, които Македония дава пред истинския окупатор… Не може вечно да бъде така. Искам повече смелост, да казват кои са били техните бащи и дядовци, да не се страхуват вече! Колкото повече се страхуват, толкова повече ще владеят тези тук”, призовава Христо Михайлов от Прилеп.
