Правната комисия отхвърли предложението със закон да се забрани на Висш съдебен съвет (ВСС), чийто членове са с изтекъл мандат, да избира председатели на върховните съдилища и главен прокурор. Забраната този ВСС да вземе решение за избор на някой от тримата големи не беше приета с 11 гласа „за”, 3 гласа „против” и 9 „въздържал се”. Против бяха от „ДПС-Ново начало”, а ГЕРБ и БСП се въздържаха.
Дебат предизвика и т.нар. двойно мнозинство при избора, която е идея на ПП-ДБ. Надежда Йорданова и Атанас Славов отново настояха за т.нар. двойно мнозинство от избраните от магистратите съдии, прокурори и следователи. Според някои от депутатите обаче двойното мнозинство противоречи на конституцията. Атанас Спавов припомни, че то е важна препоръка и е стандарт за независимост и политическа неутралност. Той припомни, че в момента съдиите “избрани от съдии са ултрамалцинство”.
Александър Расташки от МЕЧ му опонира, че още на първото четене поискали да се направи редакция в текста. Цвета Рангелова от “Възраждане” пък поиска Славов да даде дефиниция за политическа неутралност. Надежда Йорданова от ДБ каза, че за политическа неутралност се говорило и в етичните кодекси на магистратите.
Правосъдната министърка Мария Павлова обаче обърна внимание, че текстовете, които не са в режим на спешност, могат да бъдат оставени за по нататък. Мнозинството не подкрепи двойното мнозинство.
Сериозен дебат обаче предизвикаха и текстовете за Инспектората на ВСС, внесени от “Възраждане”.
Шефката на Инспектората Теодора Точкова, която беше на заседанието, беше против предложенията, засягащи институцията. Едно от тях беше Инспекторатът да разглежда заявленията за бавно правосъдие не само по приключили дела, но и по висящи. Според нея това щяло да увеличи страшно много заявленията, а също така трябва да се увеличи и броя на експертите, а и ще трябва за тях допълнително заплащане. Тя съобщи, че само за миналата година Инспекторатът е направил 17 предложения за дисциплинарни наказания на магистрати. Депутатите обаче я питаха как да се дизциплинират съдии, които бавят делата. Беше даден и пример за дело за издръжка, на което съдията не е реагирал година и половина, и накрая майката е оттеглила жалбата си.
Това е частен случай, който се разказва, отговори Точкова. Според нея ставало дума за единичен случай, но Инспекторатът винаги предприемал необходимите мерки. Хамид Хамид пък предложи Точкова да каже кога има приемн ден и членовете на комосията, които искат да поставят там своите случаи, а сега да се продължи със ЗСВ.
Христо Расташки от МЕЧ пък каза, че ако Точкова е имала приемен ден, то сигурно щяло да се съберат 100 хиляди човека. Той обърна внимание, че има дела, които продължават по 20 години.
“Разбирам интереса на гражданите да получават правосъдие в разумен срок, но Инспекторатът не може да се справи сам, важни са и другите органи, но най-вече съзнанието на самите магистрати”, каза Точкова.
От Съюза на съдиите Андрей Георгиев каза, че пращайки хората да заяват иск за обезщетение в Инспектора, не знае как това ще помогне. Той каза, че няма смисъл да остава в залата, след като депутатите са отхвърилили предложението да се забрани на ВСС с изтекъл мандат да избират тримата големи.
Пенка Велинова от Българската съдийска асоциация каза, че имало ред да се търси обезщетение и той съдебен ред, просто щяла да се допълни една администативна процедура. Предложението не беше прието.
Тя поиска да отпаднат и предложенията на ИТН във връзка с командироването на магистратите.
