Бизнесът в България не е готов да изпълни изискването за регулярно публикуване на т.нар. отчети за устойчивост наред с текущото и годишно счетоводно отчитане. Подаването на тези отчети трябва да бъде отложено с една година.
Това призовават депутати от ГЕРБ и “Продължаваме промяната”, които са внесли в парламента два отделни законопроекта за изменение в Закона за счетоводството, пише “Сега”.
В този закон миналата година бе транспонирана евродирективата за устойчиво развитие, като от 2025 г. фирмите с персонал над 500 души ще трябва да представят с финансовите си отчети за 2024 г. специални доклади с голям набор от нефинансова информация.
Все още няма яснота по какви стандарти ще се представя нефинансовата информация, нито в какъв електронен формат, посочват депутатите от ГЕРБ и ПП. Няма и оценка какви разходи ще струва на бизнеса тази нова бюрократична тежест.
Най-общо става дума за широка гама от допълнителна информация, свързана с ангажиментите на предприятията за опазване на околната среда, за социална и корпоративна отговорност – т.нар. ESG-политики. Такава информация според Закона за счетоводството се изисква се всички фирми (без микро предприятията), които са “от обществен интерес”. Това са фирми, чиито акции се търгуват на европейски борси, но също така банки, застрахователни и пенсионни дружества, инвестиционни посредници, редица дружества от енергетиката, ВиК оператори и др.
Според Брюксел целта на евродирективата за устойчиво развитие – част от “Зелената сделка” – е да даде достатъчна информация на инвеститорите, за да са наясно за рисковете и възможностите пред техните инвестиции, както и въздействията на тези инвестиции върху хората и околната среда. Тази нефинансова информация е полезна и за обществото, а крайната цел е да се гарантира “социално справедлив преход към устойчива икономика и устойчиви инвестиции”.
И сега големите мултинационални компании имат задължение да докладват нефинансова информация, но през миналата година с промени в Закона за счетоводството тази информация бе разширена, както и обхватът на предприятия, които трябва да я представят.
Според разчетите на МФ новата административна мярка ще засегне около 780 фирми у нас. Първи, задължение за изготвяне на нефинасови отчети през 2025 г. имат предприятия с над 500 служители. За останалите тези отчети ще се въведат поетапно в следващите две години.
“Много от българските предприятия, задължени да докладват нефинансова информация за напредъка и изпълнението на ESG политики във годишните си финансови отчети за 2024 г., все още не разполагат с необходимия капацитет, ресурси и експертиза, за да отговорят на изискванията за нефинансово отчитане. Това налага нуждата от по-задълбочена подготовка и изграждане на съответните умения на отговорните лица”, посочват от “Продължаваме промяната”.
От ГЕРБ допълват, че заради започването на нов законодателен мандат Еврокомисията и натовареният с изготвянето на подзаконовите нормативни актове и разяснения консорциум EFRAG са закъснели с представянето на някои от стандартите за отчитане на устойчивостта.
И двете политически сили предлагат поетапното въвеждане на директивата да бъде изместено с една година.
Темата вече бе поставена в бюджетна комисия при обсъждането на удължителния закон за бюджета. Тогавашният служебен финансов министър Людмила Петкова обяви, че ако България отложи подаването на нефинансовите отчети, ще последват санкции от Брюксел.
Депутатите обаче напомнят, че 11 държави от ЕС все още не са транспонирали директивата. Сред тях е Германия, в която има силни призиви за преразглеждане на тези изисквания.
Във вторник Европейската народна партия също възропта срещу все по-засилващата се бюрокрация, налагана от Еврокомисията. ЕНП призова да се ревизира на Зелената сделка, като една от критики бе именно към задължението на бизнеса да подава отчети за устойчивост.
От ПП допускат, че през 2025 г. ЕК ще преразгледа и ще облекчи изискванията за отчитане на устойчивостта. Това на практика означава, че редица български компании напразно ще извършат значителни разходи за подготовка, без да е необходимо.
