Не приходите, а разходите са проблемът на бюджета за 2025 г. и огромният дефицит в него, който трябва да бъде свит до 3% от БВП. Въпреки това управляващата коалиция не представя нито една мярка за намаляване на раздутата разходна част.
Това коментират както икономически и финансови експерти, така и опозицията в парламента в лицето на ПП-ДБ.
От ПП-ДБ определиха за “жалка работа” известните към момента мерки на МФ за намаляване на дефицита, обявени от шефа на бюджетната комисия в НС Делян Добрев. Тези мерки се фокусират единствено върху засилване на борбата със сивата икономика и включват затягане на контрола върху превоза на стоки, продажбите на горива и повишаване на приходите от акцизи.
От Българската петролна и газова асоциация (БПГА) обявиха за неработещо предложението бензиностанциите да изписват номерата на автомобилите в касовите бележки с цел да се пресекат злоупотреби с ДДС, от което МФ очаква 250 млн. лв. допълнителни приходи. Тази мярка по думите на Добрев се налага, защото сега много бензиностанции събирали касовите бележки на обикновени шофьори и ги изписвали във фактури на фирми, които реално не са зареждали горива.
“Ще отнеме между 6 месеца и една година бензиностанции да инсталират камери, които да снимат номерата на колите, и те бъдат изпращани към касовите апарати, за да се изписват на касовите бележки. Ако бъдат набирани ръчно, това ще предизвика голямо забавяне пред касите”, обясни пред Нова тв Светослав Бенчев от БПГА.
Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на търговците и вносителите на горива посочи, че подобна инвестиция е невъзможна за малките бензиностанции. “Ще трябва да се вдигат цените на горивата, за да се избие тази инвестиция”, коментира Хаджидимитров.
От БПГА имат по-лесно изпълнимо решение – пред НАП да се представя една единствена фактура, когато се купуват горива в брой – т.нар. “разширен касов бон”, който издава всяка бензиностанция. “Той да се приема от НАП при отчитането и връщането на ДДС за горивата”, посочи Бенчев.
Невъзможно е с мерки за изсветляване на икономиката да се покрият 18 млрд. лв., каквато твърди МФ, че е дупката в хазната, е мнението на АИКБ. “Това означава, че очакванията са през 2025 г. икономиката да отбележи ръст от 6%, което е нереалистично”, коментира пред Нова тв Добрин Иванов, изп. директор на работодателската организация. Затова от АИКБ настояват да се заложи на сериозно орязване на разходите за определени бюджетни сектори.
Четири мерки за свиване дефицита чрез съществено намаляване на разходите лансираха от ПП-ДБ.
Едната е хората в пенсионна възраст, които продължават да работят в държавната администрация, да бъдат пенсионирани. “Те са хиляди и от МС нарочно не ни отговарят колко са”, казва Мартин Димитров от “Демократична България”. Предложението е заплатите, които се дължат при пенсиониране на тези чиновници, да не се дават накуп, а разсрочено в рамките на две години. Отделно е искането от структурите на МВР да бъдат освободени близо 4000 служители, които вече са пенсионирани, но продължават да работят, като взимат и заплата, и пенсия. “Това не само ще съкрати разходи на държавата за заплати, но и ще даде възможност за кариерното развитие на младите кадри в системата на сигурността”, посочва Димитров.
Второ предложение на ПП-ДБ е държавните служители на стъпки да започнат да плащат лични осигуровки за пенсия, безработица и здраве, така, както правят всички останали наети лица в държавата. Така ще се намали и натискът върху пенсионната система, която все повече разчита на трансфери от данъчните постъпления в бюджета, вместо от осигурителни вноски. “Смятаме, че за период от 6 години с по една шеста за всяка година може да се въведе личното осигуряване на държавните служители. Тук влизат и служителите в системата на МВР”, уточни Димитров.
Трета мярка за свиване на бюджетните разходи е преглед на цялата държавна администрация у нас и през засилване на електронното управление тя да бъде оптимизирана.
Четвърто предложение е да се въведат обществени поръчки за снабдяване на всички лечебни заведения, вместо те да разчитат на пари от здравната каса. Така съществено ще намалят разходите в здравеопазването. От ПП-ДБ напомнят, че са внасяли законопроект, с който частните болници да се задължат да правят търгове, но той е бил отхвърлен от ГЕРБ.
Икономисти и представители на частния бизнес също смятат, че при влошеното състояние на публичните финанси е неразумно да се вдигат с 30 до над 50% заплатите в сектор “Сигурност”.
“Ако ще се прави подобно увеличение, то нека тези служители да започнат да плащат лични осигурителни вноски. Същото трябва да се направи и в съдебната система, където средната заплата вече е над 6000 лв.”, казва Добрин Иванов от АИКБ. Той прогнозира, че след този рязък скок на заплатите в МВР и в други държавни структури частният сектор масово в страната ще бъде затруднен още повече да намира работна ръка, заради неравнопоставеното положение на заплащането и осигуряването в публичния сектор.
“Сега е моментът за реформи в държавната администрация – в началото на управленския мандат и при заплахата от нестабилни публични финанси”, смята Иванов. АИКБ предупреждава, че ако не овладеем нарастващия дефицит, ще изпаднем в положението на Гърция отпреди десетина години, която беше принудена да продава пристанищата си и да намалява пенсии и заплати.
“Не трябва всички инвестиции да се плащат през бюджета. Трябва да се насърчат частните инвеститори да заменят държавата”, призова Добромир Иванов от БЕСКО – Българска предприемаческа компания.
Подобна идея лансираха и от ИТН, които подкрепят кабинета на Росен Желязков, но не е ясно дали ще успеят да я осъществят с бюджета за тази година. Според тях строителството на магистрали може да се даде на концесияна частни фирми. Това ще освободи милиарди от капиталовите разходи на държавата, но ИТН смята, че тези пари, вместо да свият дефицита, може да бъдат насочени в други сектори.
Икономистите от Института за пазарна икономика предлагат друг лесен и незабавен ефект за повече приходи в бюджета – съществено завишение на тол-таксите за транзитния превоз през страната ни. “Това обаче не изключва ограничаване на обещаните увеличения на възнагражденията в бюджетната сфера, както и преразглеждане на субсидиите в земеделието”, казва Адриан Николов.
