В 170-годишното съществуване на музея “Дрентс” никога не е имало толкова голям инцидент. Така директорът му Хари Тупан изрази недоумението си от разигралата се като на екшън филм кражба в събота с взривове на част от националното съкровище на Румъния, което гостуваше в нидерландския град Асен.
Над 50 сигнала, свързани с кражбата, е получила нидерландската полиция само за 24 часа. 6 дни по-късно обаче от безценните артефакти няма и следа, а румънският премиер Марчел Чолаку вдигна правителството накрак и поиска да се свика кризисен щаб, в който да участват вътрешното, правосъдното, културното и външното министерство. Целта – безценните антики да бъдат намерени и върнати възможно най-скоро.
За пълно съдействие обещаха и нидерландските разследващи, а северните ни съседи изпратиха свои полицаи да работят по случая на място. Румънският премиер се закани да поиска безпрецедентно обезщетение, в случай че съкровището не бъде възстановено
Но как този заплетен филмов сюжет се разигра в една западноевропейска държава, където историята е на почит?
Дакийските артефакти принадлежат на Националния исторически музей в столицата Букурещ. Те били дадени назаем заедно с предмети от други румънски музеи като част от изложбена обиколка. Наречена е “Дакия! Царството на златото и среброто”. С общо 673 експоната тя трябваше да затвори в неделя.
Късно в петък срещу събота обаче група от няколко души взривява външната стена на сградата на музея и нахлува, докато е затворено за посетители. Задигат четири предмета от гостуващото национално съкровище на Румъния. Сред тях е прочутият златен шлем от Коцофенещ, датиращ от V-IV век пр. н. е., и три златни дакийски гривни от Сармизеджетуса Реджия от втората половина на I век пр. н. е.
Дакия е антична източноевропейска монархия, чийто народ произлиза от траките. Нейната обширна територия е заемала предимно земите на днешна Румъния. През 444 г. пр.н.е. Херодот нарича тези народи скити и гети. Дакийските гети са известни като земеделци и скотовъди, но разработването на златните и сребърни находища в Трансилвания води до оживена търговия със съседните народи.
По актуални данни на ръководството на Националния историческия музей на Румъния застрахователната стойност на цялата експозиция надвишава 30 млн. евро. Оттам обаче отказват да оценят публично четирите отмъкнати артефакта.
До информацията имали достъп единствено разследващите. Независимо от стойността обаче, експерти смятат, че тези елементи от съкровището са непродаваеми, тъй като са известни по цял свят. С други думи – ако някой ги купи, ще знае, че са откраднати от Румъния. Затова криминалистът Артур Бранд залага на друга теория. По негови думи популярният шлем от Коцофенещ по-скоро е откраднат, за да се претопи златото и после да се продаде. “Просто не може да се продаде”, категоричен е той.
След дръзкия обир в нощта срещу събота започва незабавно разследване. Нидерландски медии съобщават, че автомобилът, използван при кражбата, е открит опожарен под виадукт на около 7 км от музея. Превозното средство е било откраднато на 22 януари от град Алкмаар, на около 200 км западно от Асен. Полицията в Нидерландия не изключва възможността в кражбата да е замесен известният клан Ремо от Германия – семейство от ливанско-кюрдски произход, което е извършило няколко подобни обира от музеи през последните години. Проверява се подозрително лице – мъж с шапка и голяма чанта, посетил музея 5 дни преди кражбата. Все още обаче няма задържани за престъплението.
В хода на разследването детайли за груби грешки бързо изплуват на повърхността. Оказва се, че в момента на обира на сградата не е имало пазачи – въпреки че денонощната охрана е било задължително условие, за да се дадат назаем експонатите. Директорът на Националния исторически музей на Румъния Ернест Оберлендер-Търновяну, който се яви на изслушване в комисията по култура на Камарата на депутатите в понеделник, заяви, че всички условия, поставени на нидерландската страна, са отговаряли на предвидените мерки за сигурност. Той добави, че ще подаде оставка “в подходящия момент”, но се определи като изкупителна жертва. “Възмутен съм, че неоценими предмети от съкровището на Румъния бяха откраднати от музей…, където не е имало охранители! Не можем да приемем такова нещо.
Ако това се беше случило в Румъния, щяха да ни направят на пух и прах, естествено!”, категоричен бе Марчел Чолаку.
Друго грубо нарушение обаче е извършено от румънска страна. По закон предмети от културното наследство могат да бъдат заемани, но организацията на превоза трябва да бъде одобрена с правителствено разрешение. Премиерът Чолаку обаче потвърди, че липсвало такова съгласие. Сега това е обект на проверка от страна на Главната прокуратура. Тези взаимни пропуски в сигурността може да се окажат потенциално опасни, ако артефактите не бъдат открити и наистина се наложи обезщетение. Не е ясно дали застрахователна компания би удовлетворила иска, а как биха се разбрали двете държави, членки на ЕС, също остава непонятно поне засега.
