На 24 януари газова експлозия взриви къща в Банкя. На мястото веднага пристигнаха спасителни екипи, за да търсят брат и сестра под срутения дом. Беше извикан и пожарникарят Георги Костадинов, който доведе кучето си – обучено да открива хора при бедствия. Кафявият му лабрадор Гаред успя да намери тялото на жена, труп на куче, но така и не се откри никаква следа от мъжа.
Подробности за претърсването на отломките, откога е в тази професия и защо кучетата стават неговият живот, Георги Костадинов разказа пред “24 часа – 168 истории” в първото си интервю.
– Г-н Костадинов, кога получихте сигнала за взривената къща в Банкя?
– Беше 12 без нещо, 24 януари. Бях на дежурство и моята шефка ми съобщи, че има газова експлозия в Банкя. Каза, че се изисква куче и затова аз да тръгвам към произшествието, защото имам такова. Работя с мои лични кучета, които обучавам за търсене и спасяване от 5 г. Имам право да ги водя в пожарната и да стоят с мен. Мога да ги тренирам през свободното си време. В момента от ГДПБЗН разработват нормативна база, която да ги направи служебни кучета. Целта е да се намали времето за реакция при бедствия и пожарната да разполага със собствени кучета, които да подпомогнат екипите в разрушения.
– Когато пристигнахте на мястото, какво първо видяхте?
– Срутена сграда. Огън, пушек. Отидох с 3 кучета – кафявия лабрадор Гаред, който е на 6 г. и има най-много стаж, работи бавно и методично, не пропуска, но за него казваха, че за нищо не става; белгийската овчарка Килър и третото е Арес, но то е най-младо и не излиза все още на терен. Колегите ми казаха да пусна някое, но аз обясних, че с тези пламъци и дим можем да претърсим само периферията, защото куче в дим не може да работи. Миризмата е по-силна в случая и той няма да може да надуши дали има човек. Знаете, че обонянието на кучето е милиони пъти по-силно от нашето, така че представете си как го усеща то. Това пречи на работата му и може да му навреди. Затова в такива ситуации постоянно му се мокри носът с кърпа, напоена с вода, и след това му се дава кисело мляко.
На реална акция с тези кучета съм за втори, трети път, и първи на разрушение.
Пуснах първо Килър, защото той е много бърз, а междувременно дойде багер, който да помага с разчистването, за да стигнем по-близо до къщата. През това време колегите гасяха огъня много професионално и ми помагаха, когато трябваше да се премести ламарина или друго, за да мине кучето. То може да се нарани, разбира се, но аз не им слагам обувки.
Гаред претърсва отломките на взривената къща в Банкя.
– Кога кучетата откриха телата? Беше пусната информация, че се търсят брат и сестра – Тодор и Антоанета.
– Казаха ни, че е имало двама души в къщата. Единият е живял на първия етаж, другият на втория. Но при такава експлозия, която не знаем къде е избухнала, няма как да разберем и какво точно е станало с хората. Ако са били близо до взривната вълна, може да ги изхвърли и разкъса напълно. Затова се търси нещо и уред тук не помага, само куче.
В първия ден претърсихме външния периметър, след това започнахме да влизаме навътре. Стояхме до късно и обиколихме съседни дворове и пространства на 200 – 300 метра, за да видим дали нещо важно не е изхвърчало от взрива. Това се направи от мен и от колегите от Планинската спасителна служба, които бяха дошли за съдействие. Ние си тръгнахме, други останаха, защото имаше боклуци и автомобилни гуми, които не бяха угаснали.
На втория ден отидох в 7,30 ч сутринта и пуснах лабрадора, защото той не пропуска. Овчарката скача, бърза и може да изпусне нещо.
Гари направи “поведение” на едно място. Това означава, че е открил нещо и го показва по специфичен начин. Трябва да се следи постоянно. Ако е жив човек, започва да лае и ти показва с лапа и муцуна. Той направи следното – застана, подуши, леко подраска с лапата и ме погледна. Това е “поведение” и става за няколко секунди. Ако в този момент не гледаш, няма да го видиш. В случая аз го попитах: “Там ли е?”, и той започна пак да драска и да блъска носа в дупката. Значи има нещо. Проверява се с уред и започва да се работи в този сектор. Разходих кучето отново навсякъде нарочно и след това го оставих пак да мине през тази дупка, защото може да те заблуди. Той обаче за втори път даде сигнал. След това, докато дойде техниката, го пуснах от другата страна и той пак стигна до това място. Беше дошъл голям багер, който разчисти огромния цимент и там беше тялото на жената, под втората плоча.
– А кога открихте трупа на кучето?
– Веднага след като изровихме тялото на жената, кучето направи “поведение” в единия ъгъл на къщата, което ме наведе на мисълта, че долу в мазето вероятно е тялото на мъжа.
Ние не знаехме, че е имало куче. Колегите започнаха да чистят с багера и лопати, а това, което се изсипва, пак се проверява на ръка. То се кара на депо, където пак се минава от кучето, с идея дали ще намери част от тяло. Когато даде сигнал отново, им казах, че има нещо, но те не повярваха, защото вече бяхме на плоча. След това помислихме, че е над нея. Започна се чистене на ръка на тухли и отломки и тогава намериха и кучето.
– Тялото на мъжа така и не беше открито. Ако действително този човек е бил в къщата, къде може да е трупът му?
– Моето лично мнение е, че е възможно да е изгорял по-сериозно, особено ако е бил много близо до газовата експлозия. И ако има допълнително натоварване – това значи дрехи, мебели. За кратко при такъв взрив се развива много висока температура, над 1000 градуса, и е напълно възможно да е силно изгорял и разкъсан на много парчета или изпепелен. Аз все още не спирам да мисля къде може да е този мъж. Защо не се справихме с кучето? Лягам и разсъждавам дали сме сбъркали. Само и само да го намерим, за да може да бъде погребан и да бъде почетена паметта му.
– Кучето изморява ли се на такъв сложен терен?
– Да. То е точно като един спортист. Зависи колко тренира. Като го прави по-често и интензивно, може по-дълго време да изкара на терен и да си тормози носа. Сесиите на търсене са кратки. Например за 10 – 20 минути претърсва района, след това го прибирам да почива 10 минути. После пак го изкарвам, пак търси, да кажем определен сектор, за 5 минути.
Ние работихме 4 дни на този обект, като накрая толкова се бяхме настървили да намерим тялото на мъжа, че заедно с началника на участъка в града и екип от офицери започнахме да прехвърляме етажа на къщата близнак, която е оцеляла. Защото на едно място лабрадорът ме излъга. Беше се преуморил. Аз не спирах да го пускам да търси, а той вече искаше да го оставя на мира.
– Кога е най-полезно обученото за спасяване куче?
– При газова експлозия, земетресение или някакво друго бедствие. Най-важно е то да бъде пуснато на терен през първите 12 часа. Това е описано в едни специални международни разпоредби за работата с тези животни. Вероятността да намери живи хора е 80%. След това процентът рязко спада.
– Кога започнахте да се занимавате професионално с кучета и да ги тренирате?
– Преди близо 6 г. започнах с кафявия лабрадор, защото бях на семинар в Монтана, където един от началниците обясняваше колко кучетата са полезни и ще е много хубаво да ги има и в пожарната. Аз се вдъхнових и така реших да се занимавам на собствени начала. В обучението ми помагат инструктори от Академията на МВР и Borut Modic – един от най-известните в сферата, който е в Словения. Посетил съм над 10 държави, за да тренирам кучетата и да се уча. В момента имам 5 кучета, които живеят в къщата ми и всички си имат легла.
Доскоро само ПСС и полицията имаха спасителни кучета. Не знам за друг пожарникар преди мен. След мен започна Георги Никифоров, пожарникарят, който беше с кучето си на срутената аула на Нов български университет, а сега сме вече 7 – 8 човека. През 2024 г. ни командироваха на 3 тренировъчни обучения в чужбина на едни от най-добрите полигони. Животните, с които работят колегите, имат покрити нива от международни изпити за търсене и спасяване при разрушения. Остава само да бъдат интегрирани към ресурса на пожарната, за да се повиши ефективността при такъв тип произшествия.
– Защо избрахте лабрадор?
– Защото той води слепите. По-податлив е на обучение, по-привързан е. Аз го взех на 45 дни, но тренирането може да започне и на втората година. Важното е да е добре социализирано и да няма страх от коли, камиони, багери. След това от пожарната ме изпратиха на командировка с него в Бургас заедно с ПСС и тогава ми донесоха и белгийската овчарка на 19 септември – подарък за рождения ми ден.
– Каква е разликата между двете кучета?
– Огромна. Белгийската овчарка е много по-бърза, по-пъргава. Тя е за по-големи претърсвания. Веднага влиза на терен. Учи бързо, но и лесно забравя. Ако няма постоянство, започва да прави бели, не я влече. Докато лабрадорът е бавен и методичен.
– Колко време отнема обучението на едно куче и как протича?
– Първо ни трябва някой близък човек, който играе ролята на т.нар. фигурант. Всичко е под формата на игра. Чрез тест се проверява дали инстинктът му е по-силен за храна или игра. Помощникът се скрива и кучето започва да го търси. Когато го намери, то знае, че ще получи любимата си играчка или храна. Лабрадорът е с храна, овчарката е с играчка. Това е стимулът му да работи. Когато кучето те намери, е важно да има възклицание и похвала, че се е справило, и му даваш наградата.
– А кога и как станахте пожарникар?
– Истината е, че исках да стана полицай, а не пожарникар. Бях във вътрешни войски, но се прехвърлих в пожарната на шега през 2002 г. Много ми хареса. Имаше екшън. Няма по-хубава от тази професия. Важно е как действаш под стрес.
– Помните ли първия си сериозен случай?
– Беше 2004 г. Отидохме на сигнал за пожар в апартамент. За първи път видях дом с толкова много боклуци, но пострадах самият аз. Началникът ме предупреди, че е опасно. Трябваше да пръскам отдалеч, но на мен ми беше любопитно да вляза. Пропаднах в дупка и си прободох крака на едно желязо. Беше интересно и запомних, че никога не трябва да ходиш бързо, а да внимаваш. Опитът се гради с практика.
– Имате ли други случаи, които не можете да забравите?
– Един човек, който плетеше кошници, се беше запалил. Отидох да го спасявам. Сложих го на гърба си, за да го изкарам от горящия апартамент. Носех го по стълбите, а кожата от ръцете му бе останала по шубата ми. До ден днешен не знам дали този човек е оцелял тогава.
После търсихме човек, който се занимаваше с дрехи втора употреба и беше взривен в колата си в Долни Богров. Историите не са чак толкова приятни и ние гледаме тези моменти да избледняват в съзнанието ни. Предпочитам бързо да ги забравям и да не си ги слагам на сърцето. Тежка е професията ни, но човек трябва да си я харесва, за да върви напред и да се справя.
