Двама от съдиите по различните дела срещу Васил Божков, се повтарят „случайно“ в процесите срещу него през годините, будейки съмнение в обективността на съдийските решения. Магистратите са свързани и пряко, и косвено с процеса срещу Божков за подбудителството на убийствата на хазартните му конкуренти Манол Велев и Йордан Динов.
В единия случай става въпрос за съдия Петър Стоицев – два пъти случайно разпределен да гледа убийството на Йордан Динов, а във втория – за съдия Божана Желязкова. Тя нашумя със скандал от 2008 г., след като упорито призоваваше изпадналия в кома Манол Велев в съдебната зала, за да даде разрешение на съпругата му Весела Лечева да се разпорежда с имотите му и да взема решения за лечението му, пише “Труд”.
Сега същата съдия Божана Желязкова е случайно разпределена по делата за запорите за имуществото на Божков. Преди месец тя поиска от КОНПИ редица уточнения, за да не прекрати делата за конфискувано имущество на Божков за 278 млн. лв., става ясно от публичните регистри и медийни публикации.
Съдия Петър Стоицев от наказателната колегия на Софийския градски съд е председател на състава, който гледа делото за убийствата на конкурентите на Божков в хазарта. В края на януари той върна делото на прокуратурата за отстраняване на пропуски, след като в рамките на 4 разпоредителни заседания не беше даден ход на процеса по различни причини. Така делото не може да стартира по същество вече повече от половин година – от май 2024 г. до януари 2025 г.
Обвиненията срещу Божков по това дело включват подбудителството на убийството на собственика на „Сезам“ Манол Велев, застрелян през 2007 г., подбудителството на убийството на Йордан Динов през 2012 г. и опита за изнасилване на бившата шефка на Комисията по хазарта Мария Филипова през 2019 г.
Това е вторият опит за съдебно дело за убийството на Йордан Динов – този път с подбудител.
Първият път, въпреки солидните свидетелски показания, пред съда застава единствено соченият за физически извършител Николай Станков-Дългия. Прави впечатление обаче, че и първият опит минава през същия съдия – Петър Стоицев, което е рядко срещана случайност при случайното разпределение на дела. Вероятността Стоицев да се падне председател на съдебния състав два пъти по дело, свързано със същото убийство, е около 1 към 40.
Според обвинителния акт Йордан Динов е бил предупреждаван от Божков да спре да работи и притискан от контролирани от него държавни и полицейски служители. Още през 2012 г. свидетели веднага посочват конкуренцията с „Еврофутбол“ като вероятен мотив за покушението срещу Динов.
Първо отнема 6 години на прокуратурата да внесе обвинителния акт в съда, а самото насрочване на процеса по неясни причини се случва в продължение на 5 месеца. Случват се и сериозни процесуални грешки – например роднините на Динов първоначално не са допуснати като граждански ищци, което допълнително забавя делото. Стартът му е чак през октомври 2019 г., но до разпити на свидетели в залата така и не се стига.
През май 2020 г. делото е изискано от Специализираната прокуратура с писмо и дни по-късно изцяло е прекратено от съдия Петър Стоицев.
Случаят „Йордан Динов“ отново попада във фокуса на съда през май 2024 г., когато е внесен нов обвинителен акт и е образувано новото дело – НОХД 4946.
Разликата е, че този път прокуратурата намира връзка между сочения за подбудител Божков и обвиняемия като физически убиец на Йордан Динов Николай Станков – Дългия. Прокуратурата обвинява Божков и в подбудителството на убийството на Манол Велев. Според показанията на Весела Лечева, дадени през 2020 г., 3 месеца преди стрелбата по Велев, Божков го е заплашил и е поискал 50% от бизнеса с казина на семейството. В противен случай Велев щял „да си удари муцуната в асфалта“. Манол Велев остана в будна кома до 2022 г., когато почина без да може да свидетелства.
Година след стрелбата, Манол Велев продължава да е в кома, уцелен е лошо в главата и въпреки спешната операцията в „Пирогов“ веднага след покушението, остава със сериозна мозъчна травма. През 2008 г. цялата държава знае за състоянието му и за опитите на съпругата му Весела Лечева да намери лекари, които могат да подобрят състоянието му в страната и чужбина.
Лечева подава молба до съда за запрещение на съпруга си, което е нормална юридическа практика в подобна ситуация – в противен случай нито може да управлява бизнеса му, нито да взима решения за лечението му, докато той не е в състояние.
По това време Божана Желязкова е шеф на 7-и брачен състав в СГС, делото е разпределено при нея, а тя необяснимо бави съдебната процедура. Скандалният случай привлича вниманието на юристи, лекари и медии, след като Желязкова упорито призовава Манол Велев в съда въпреки очевидната невъзможност това да се случи в настоящото му положение. Казусът стига до Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Проверката показва умопомрачителни съдийски гафове, а случаят е внесен и в дисциплинарната комисия на ВСС. Установено е, че Лечева подава молба на 12 май 2008 година в брачното отделение на СГС, а Желязкова свиква първото заседание по казуса цели пет месеца по-късно, жалбоподателката се оказва и нередовно призовавана.
Става ясно и, че е налице различно прилагане на закона по сходни въпроси, както и че съдия Желязкова се е занимавала предимно с искания за запрещения върху имущество. Тогава обаче не става ясно дали това е съдийска небрежност или съзнателен опит семейството на Манол Велев да се откаже от бизнеса му, защото няма юридически права да го управлява.
Случайно или не, в следващите години, съдия Божана Желязкова отново се появява с ключова роля по делата на Божков – този път по отношение на конфискуваното му имущество за 278 млн. лв.
На 12 януари тази година тя разпореди на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) да поправи исковата молба по запори на Божков.
Съдийката поиска от КОНПИ редица подробности – конкретното престъпно поведение и в какъв период е извършвано от Божков, това престъпно поведение може ли да генерира облаги, реализирана ли е тази възможност в действителност, съвпадат ли облагите с имуществото, за което е поискано отнемане и др.
При неизпълнение в срок от 5 месеца на указанията на съда, исковата молба ще бъде върната и производството по делото – прекратено, посочва съдия Божана Желязкова.
Комисията претендира за отнемане на яхти, самолет и над 35 имота, сред които апартаменти и къщи в чужбина, както и такива в България, сгради и част от сгради и терени с право на строеж. През 2021 г., малко след като беше образувано, делото за конфискацията беше спряно отново по искане на същата съдия Желязкова, в очакване на произнасяне на Съда на ЕС в Люксембург.
Няколко месеца по-късно СЕС “отпуши” делата за конфискация на имущество от хора, които не са осъдени за престъплението, заради което е започнала процедурата по отнемане.
