Въпреки усилията на много врачани през годините в града все още няма паметник на големия български илюзионист Мистер Сенко. Тази година с празнична вечер и магичен базар Враца отбеляза 120-годишнината от рождението му. В спектакъла “Мистер Сенко – Легендата е жива”, организиран от Съюза на българските илюзионисти и клуб “Сенко”, участват Стефка Карайончева – Сенко, Михаил Вешим, Ивокс, Айван и много други, пише “24 часа”.
Легендарният маг е роден през 1905 г. във Враца като Евстати Христов Карайончев.
Баща му бил ветеринарен лекар и бил изпратен на работа в село Хайредин. Там Евстати, наричан от близки и приятели Сенко, учи до четвърто отделение.
През 1915 г. семейството се връща във Враца, но баща му е мобилизиран и заминава на фронта, където по-късно загива. Семейството на бъдещия маг изпада в голямо затруднение и затова едва 13-годишен, той започва да си търси работа.
През 1918 г. се качва на гарата на един товарен влак и заминава за София. Там Евстати работи в цирк, в кафене, в тухларна и дори продава банички. След няколко години се връща във Враца, но през 1923 г. отново е в София, за да пробва шанса си в цирка на ул. “Пиротска”.
Когато е вече на 18 години, на гастрол у нас идва френският маг Мистериозния турчин, който демонстрира трика на легендарния Хари Худини “Метаморфоза”. Асистентът му обаче заболява и съдбата се усмихва на Евстати. Известният маг го взима за свой помощник, привлечен от неговата любознателност.
С него младият артист тръгва на обиколка из страната. Дава представления в училища, по площади, пазари, плевни, та дори и в автобуси. Постепенно трупата около него нараства, а към първата илюзия се прибавят още няколко, които Сенко сам измисля.
Бил е известен и като голям шегобиец. Той обичал пазарите и често ги превръщал в своя сцена. Спирал пред някоя селянка, вземал от кошницата яйце, чупел го и оттам излизала лъскава монета.
“Купувам всичките!”, отсичал. “Не се продават”, сопвала се жената и си прибирала багажа. После я виждали зад ъгъла да чупи нервно всички яйца.
Когато прави първия си самостоятелен спектакъл, младият илюзионист си поръчва афиш, на който с големи букви трябвало да пише “Мистериозният Сенко” по примера на своя първи учител. На печатаря, който правил афиша, избраният псевдоним се видял твърде дълъг, за да го набере с големи букви, и той го съкратил на “Мистер Сенко”.
Карайончев се ядосал отначало, но бързо решил, че неволният избор на неизвестния печатар е много по-удачен и запомнящ се. Мистер Сенко става първият български илюзионист, издигнал жанра до изкуство. Името му става популярно, знаят го няколко поколения.
Прочува се като благодетел и дарител – много от спектаклите му са безплатни, дарява приходите на сираци и болни, дава пари за построяване на паметници и културни обекти. Известността обаче често го натъжава. Понякога почитателите му решават, че той наистина е магьосник, и пред вратата му се стичат хора с различни проблеми и надеждата той да ги изцели.
Мистериозното обаче буди и страховете на хората у нас и мнозина в миналото са го приемали едва ли не като магьосничество. Десетки са останалите в историята примери на припаднали в салоните зрители, докато илюзионисти на сцената режат жени в сандъци, гълтат огън или си махат главите.
Такива трагикомични случки има и в биографията на най-популярния и обичан български илюзионист.
В началото на кариерата му след показан на импровизирана сцена в плевенско село трик пред плевнята на стопанина на имота се извила опашка от чакащи да бъдат изцерени от болежки. В шуменско село пък подгонили Мистер Сенко с тояги, възприели номера му като предизвикателство към сатаната.
“Но както си правеше шеги с публиката на представленията, Сенко обичаше да се шегува и със себе си. Когато вече беше на възраст, всяка сутрин моят свекър вземаше вестника, поглеждаше последната страница, където са некролозите, и казваше: “Няма те, Сенко, значи още си жив и можеш да вървиш и да си пиеш кафето.”
После се качваше на мерцедеса си и отиваше в тогавашния хотел “София”, където го чакаха Боян Радев, Хачо Бояджиев и другите му приятели. Винаги плащаше цялата сметка”, разказва Стефка Карайончева, съпругата на Христо, единствения син на прочутия факир.
Готов винаги да се включи в помощ на нуждаещи се с благотворителни спектакли, Мистер Сенко веднъж в 40-годишната си кариера на сцената става жертва на политическите пристрастия. На такъв случай се натъква в проучванията си вече покойната Весела Пелова от Държавния архив във Враца.
В мразовития 5 февруари през военната 1942 г. Мистер Сенко е в Бяла Слатина за благотворителен фокуснически сеанс в читалището. Част от средствата от него трябвало да отидат за ранените български и германски войници, настанени в града.
Благородното начинание обаче не се харесало на някои прокомунистически настроени служители на местното читалище, които решили, че с инициативата си магът подпомага хитлеристка Германия, и се нагърбили да я саботират.
Интересът към спектакъла бил голям и билетите били разпродадени бързо в цялата околия. Поради многото желаещи общинска комисия пуснала в продажба допълнителни и правостоящи билети.
Опитът за проваляне на спектакъла обаче става обект на цяло полицейско разследване, в което показания дават повече от 10 души, повечето от които определили случващото се като саботаж, пише Пелова в проучването си.
Когато многобройните любители на фокусите и мистериите се струпали пред читалището, нетърпеливи да се снабдят с последните билети, се оказало, че касата била заключена, а касиерката липсвала.
Нямало го и прислужника, който трябвало да отключи салона, а неговият брат се карал на стълбите с комисията по провеждането на спектакъла.
В обясненията си пред полицията впоследствие касиерката се оправдала, че отишла уж за справка до данъчното. После се оказало, че се укрила при своя приятелка и партийна съмишленичка. Наложило се да се намесят лично тогавашният кмет на Бяла Слатина Леонид Петров, общински съветници и стражари, които няколко часа издирвали изчезналата касиерка.
Мистер Сенко е и първият български илюзионист, осмелил да се състезава с най-големите магове в Европа.
На международния конгрес на илюзионното изкуство в Берлин през 1939 г. Мистер Сенко за първи път показва коронния си номер.
Пред изумените погледи на най-известните илюзионисти в света той излиза от залата с главата си в ръка. С този изключително ефектен номер печели втора награда и световна славa. В номера използва восъчна глава маска, направена от художника Ненко Балкански и скулптора Иван Мъндов.
Българският маг представя своето илюзионно изкуство на сцените в Ню Йорк, Лондон, Париж, Токио и Москва. Обаятелен и много елегантен, той владее публиката и я очарова. Сред най-известните му илюзии, с които се прочу по света, са “Електрическият стол”, “Разрязване на жена с циркулярен трион” и “Сваляне на главата”
За последната през 1961 г. в Индианаполис получава специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. По изрично настояване показва и коронния си номер с главата в Холивуд пред звездите на американското кино.
За реализацията на този номер Сенко винаги е влагал цялата си душа, сценично умение и изобретателност. В края на всеки спектакъл факирът обявява, че ей сега ще покаже нещо фантастично. Напуска за миг сцената и се връща с огромен пищов в ръка. Насочва го към зрителите и натиска спусъка. Гръм, огън, пушек, писъци…
Когато димът се разсейва, жените почват да пищят още по-силно. А Сенко стои пред тях с глава под мишница – т. е. с восъчната отливка. При напускането на сцената Сенко светкавично нахлузва качулка от черно копринено кадифе, натиква краищата в яката на ризата и слага маската.
Самата сцена отзад е тапицирана изцяло с плата, от който е изработена и качулката. Под прикритието на дима Сенко сваля маската и я пъха под мишница. Истинската глава остава скрита под качулката, а тя не се вижда на черния фон.
