Днес се навършват точно 3 години (24 февруари 2022 г.) от началото на войната в Украйна, когато Русия извърши широкомащабна военна инвазия в страната. Това е важен и трагичен момент в съвременната история, с огромни хуманитарни, политически и социални последици. А резултатът – множество жертви, разрушения и съвсем нов и труден живот за милиони хора. Нашествието, определено от руската страна като военна операция, предизвиква най-тежката бежанска криза в Европа след Втората световна война, както и световна хуманитарна криза поради недостиг на храна. Това беше, е, вероятно и ще продължи да бъде един дълъг и изтощителен период на сериозни усилия от страна на международната общност за намиране на мирно решение и подкрепа за Украйна.
Основните причини за започването на войната са комплексни и обхващат дългогодишни геополитически, исторически и териториални въпроси.
Русия винаги се е противопоставяла на разширяването на НАТО към Източна Европа, което включва възможността Украйна да се присъедини към алианса. Освен това, Русия има стратегически интереси към Украйна и не желае да загуби влияние в региона.
Напрежението в района тлее отдавна, но е особено силно още в края на 2013 г. и през 2014 г. след Евромайдана. Русия се противопоставя на свалянето от власт на Виктор Янукович. Размириците от 2014 година са използвани от Русия за анексиране на Крим. В края на 2014 г. и началото на 2015 г. двете страни сключват Минските споразумения. Макар да са силно оспорвани и да не са приложени в цялост, те довеждат до относително примирие по фронтовата линия в Донбас. Ситуацията, обаче, отново се изменя през 2021 г., когато Русия започва да концентрира военни части по границата с Украйна, а междувременно руският президент Владимир Путин поставя редица ултимативни искания пред НАТО и Украйна.
На 24 февруари 2022 г. малко преди 05:00 ч. сутринта Владимир Путин обявява, че е взел решението да започне „военна операция в Източна Украйна“. Дълго време Путин не използва термина „война“, а „военна операция“ или „специална операция“.
В обръщението си Путин обявява, че няма планове за окупация на територията на Украйна и че подкрепя правото на народа на Украйна на самоопределение. Според него Русия се стреми към „демилитаризация и денацификация“ на Украйна и призовава украинските войници да свалят оръжието.
Минути след изявлението на Путин е съобщено за експлозии в Киев, Харков, Одеса и Донбас. В първите часове на атаката президентът Володимир Зеленски обявява въвеждането на военно положение в Украйна, а на следващия ден нарежда пълна мобилизация на украинската армия. И така до днес!
От началото на инвазията всичко бързо прерасна в пълномащабен конфликт с огромни разрушения. Руските сили започнаха с нападения на множество фронтове, като основни целеви области бяха Киев, Харков и други големи градове в Украйна.
Украйна, въпреки изправянето си срещу значително по-мощна армия, успя да мобилизира силите си и да се защитава и отвръща яростно на ударите, като получи и международна помощ от Западните държави, включително доставки на оръжие и хуманитарна помощ.
Към момента, войната продължава с интензивни боеве в източните и южните части на Украйна, с редуване на променливи фронтове и усилия за опити за мирни преговори, които обаче все още не водят до решение.
Русия от месеци атакува Украйна с дронове почти всяка нощ, като се опитва да изтощи украинската противовъздушна отбрана, отбелязва Ройтерс. От своя страна Русия също съобщава за нападения от страна на Украйна. Невинни жертви, ранени и последствия има и от двете страни.
Международната общност, включително Европейският съюз, Съединените щати и други държави, категорично осъдиха инвазията и наложиха тежки санкции на Русия.
В същото време, се осигури и значителна подкрепа за Украйна под формата на военна помощ, както и хуманитарна и икономическа помощ, която продължава и до днес.
Войната доведе до сериозна хуманитарна криза. Милиони хора бяха принудени да напуснат домовете си и да станат бежанци, както в части на Европа, така и вътре в Украйна.
Множеството цивилни жертви и разрушения на инфраструктурата предизвикаха глобално внимание и подкрепа за Украйна.
Конфликтът предизвика и сериозни глобални икономически последици, като нарушения в доставките на енергийни ресурси и земеделски стоки, които влияят на цените и световната икономика.
Дискусиите за евентуално прекратяване на огъня се засилиха, след като Доналд Тръмп, който обеща бърз край на войната, се завърна в Белия дом за втори мандат като президент на САЩ.
Бързо развиващите се дипломатически ходове по отношение на Украйна, започнали с телефонния разговор на Тръмп с руския президент Владимир Путин, обаче, предизвикаха тревога в Киев и други европейски столици. Те изразиха опасение, че двамата лидери могат да сключат бърза сделка, която пренебрегва интересите на Европа в областта на сигурността, възнаграждава Москва за нейната инвазия и оставя Путин с отворени ръце да заплашва Украйна или други страни в бъдеще, посочиха световните анализатори.
На 18 февруари САЩ и Русия започнаха двустранни мирни преговори в Рияд, Саудитска Арабия, които бяха и първите съвместни срещи от началото на войната в Украйна през 2022 г., посочи Би Би Си. На срещата не бяха поканени Украйна и ЕС.
От страна на Русия участваха руският външен министър Сергей Лавров, който представлява в международен план Владимир Путин от 20 години; Юри Ушаков, съветник по външна политика, който преди е бил посланик на Русия в САЩ.
А от САЩ участваха Марко Рубио, държавен секретар, определян като “ястребът” на външната политика и Майк Уолц, който пък е съветник по националната сигурност и военен ветеран, съмишленик на Тръмп. Стив Уиткоф пък бе пратеник за Близкия изток, той е личен приятел на Тръмп, с когото играят голф, и предприемач милиардер в недвижимите имоти.
Преговори между Русия и САЩ по повод “дразнителите” в двустранните им отношения е планирана за края на следващата седмица (края на февруари-началото на март), обяви руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, цитиран от ТАСС. Думите му бяха разпространени и от Ройтерс.
Срещата ще се състои на равнище началници на отдели във външните министерства на двете страни, уточни той.
“Ние сме отворени за контакти с американската страна, в частност по повод на дразнителите в двустранните ни отношения. Чакаме реален напредък след тази среща”, каза Рябков.
Следващата среща ще се проведе в трета страна и е постигнато споразумение къде, каза той по-рано в интервю за РИА.
Заместник-министърът на външните работи каза, че е постигнато “принципно споразумение” между Русия и САЩ за провеждането на консултации, в рамките на които да бъдат обсъдени проблемните точки в отношенията между двете страни.
Междувременно Кремъл заяви, че е възможно руският президент Владимир Путин и американският президент Доналд Тръмп да се срещнат още този месец. И двамата лидери изразиха готовността си за такава среща.
Напрежението между Киев и Вашингтон ескалира през последните дни, като президентът Тръмп разкритикува остро украинския си колега, когото дори нарече “диктатор”, стигайки дотам да го обвини за руската пълномащабна инвазия в страната му преди три години, посочва АФП. Съединените щати също така очакват Украйна да подпише договаряно в момента споразумение, което да осигури на американските компании достъп до стратегически полезни изкопаеми – т. нар. редки земни елементи – на нейна територия.
Зеленски отхвърли първоначалната версия на текста, но посочи, че двете страни “работят по проект на споразумение”. “Надявам се на резултат – справедлив резултат”, подчерта той, без да даде подробности.
За първи път се чуха и други думи – украинският президент заяви готовност да подаде оставка, ако това доведе до мир за Украйна или в замяна на членство на страната в НАТО, предаде Укринформ.
Държавният глава говори на форум в Киев. Когато бе запитан дали е готов да се откаже от поста си в замяна на мир за Украйна, Зеленски каза: “Да, ако това значи мир за Украйна, ако наистина трябва да напусна поста си, готов съм. Друг вариант е да заменим това за НАТО. Ако такива условия бъдат поставени, незабавно”.
Той уточни, че не възнамерява да остане на власт за десетилетия. “Съсредоточен съм върху сигурността на Украйна днес, а не след 20 години. Не мисля да оставам на власт десетилетия”, добави Зеленски.
Той призова европейците да “направят повече, за да гарантират мира” в страната му.
“Европа трябва и може да направи много повече, за да гарантира мира… Имаме ясни предложения с нашите европейски партньори”, каза Зеленски. В същото време той подчерта, че “това трябва да бъде направено в сътрудничество с Америка”.
Вероятно следващите дни и седмици ще бъдат решаващи не само за случващото се по линията Украйна-Русия-САЩ-Европа, но и за целия свят, който е притаил дъх.
