Тотален саботаж от страна на държавни институции, особено по големи дела, описва в интервю за “Капитал” българският европейски прокурор Теодора Георгиева. И дава конкретни примери за това.
Тролейбуси “куча марка” на цена на “Мерцедес”
Единият от примерите е по дело, което наскоро беше внесено в съда – по обвинение срещу собственика и управител на фирмата – доставчик на девет тролейбуса за 4.5 млн. евро във Враца, за които е декларирано, че са полски, а всъщност се оказва, че са от Беларус.
“Въпреки, че имаше съдебно разрешение, в продължение на 6 или 7 дни полицаите не влязоха на претърсване в едни помещения, макар че ние непрекъснато държахме връзка с тогавашното ръководство на МВР. И очаквано, когато най-накрая влязохме вътре, там нямаше абсолютно нищо. Но пък в хода на разследването ние установихме, че същото дружество има договори с МВР на стойност над 10 милиона лв. през обществени поръчки, които се печелят само от това дружество. А оттук нататък само можем да гадаем дали съпротивата на МВР е случайна”, казва Теодора Георгиева.
“Ние имаме и други аналогични разследвания за доставки на електрически автобуси за градския транспорт по европейската програма за околна среда – за Варна, Бургас, Стара Загора и София. От всички тях става ясно, че се купуват автобуси с двойна и тройна надценка. Образно казано, ЕС ни дава пари да си купим “Волво” и “Мерцедес”, а ние за същата цена си купуваме от китайски производител, който ОЛАФ дори не можаха да установят къде се намира в един от случаите. От ОЛАФ вече са направили препоръка за стопроцентово възстановяване на изхарчените средства, а ние ще продължим да се возим на тези превозни средства. Тези пари не ги връща търговецът, който си остава с печалбата, връща ги държавата”, обяснява тя.
Министър с амнезия за разширяването на Чирен
Заради спънки от страна на МВР през август м.г. европрокуратурата не успява да претърси веднага “Булгартрансгаз” в рамките на разследването на проекта за разширението на газовото хранилище в Чирен.
“Спънките в този случай дойдоха от един шеф на ГДНП, който впоследствие беше повишен и стана служебен министър на вътрешните работи /Атанас Илков, бел.ред./. Вероятно случайно. Така или иначе, писаха се писма, водиха се разговори и минаха десетина дни преди да влезем на претърсване, а в тези случаи основното е изненадата. Ако ти си предупреден и имаш 10 дни да си разчистиш мейли, телефони, да си разтребиш бюрото от документи, които могат да дадат насока на разследването, ефектът от претърсването не е много голям. Факт е, че официалните документи по поръчките вече не могат да се скрият, те са в електронните платформи на администрацията, но много други писмени доказателства могат да се укрият”, казва Георгиева.
По случая в Чирен европрокуратурата получава много по-голяма информация от отстранените и пострадали подизпълнители, които са си водили протоколи за срещи и разговори, за похарчени от тях средства и извършени дейности. А сигналът е подаден от експерти, които работят или са работили там и които са притеснени, че има риск от взрив.
“Там установихме познатата схема, при която договор за 600 млн. лв. се печели от консорциум, в който участва едно строително дружество и една куха фирма, макар че поръчката е спечелена със сертификат на казахстанско дружество, с което обаче не е сключен договор. Но пък специфичното в този случай е, че едно и също лице през този период на договаряне се явява ту като директор на “Булгартрансгаз”, ту като министър на енергетиката /Владимир Малинов, бел.ред./. Същевременно, този човек твърди, че не знае нищо за проекта, как е формулирана цената, нито, че в консорциума участват кухи фирми и т.н. Нито в битността си на директор на “Булгартрансгаз”, нито като министър не е разбрал за тези неща”, казва тя.
“Да отбележа, че през 2004 г. газохранилището е обявено от Министерския съвет за обект от стратегическо национално значение, но той е и проект от общ интерес на Европейския съюз, той засяга сигурността не само на България, а и на съседните държави и на целия ЕС. В същото време обаче този проект е спечелен от строителна фирма, която няма капацитет да изпълни такъв тип договор – това е строителна фирма, която изгражда сгради и пътища, но сондажите са нещо много специфично. Съответно това дружество изпълнител е започнало да търси подизпълнители, които заради следствената тайна няма да посоча, но те са се отказали от проекта. И в момента, в който ние влязохме в “Булгартрансгаз” през август, те още не знаеха с кого ще изпълняват договора, а срокът им за изпълнение беше декември м.г. А там проблемът е възникнал и поради това, че подизпълнителите са били, как да кажа, леко притиснати да го изпълнят за сума, която е непосилно ниска за тях. Обяснимо е защо са те са настоявали на своите условия и не са отстъпвали на натиска за снижаване на цената за изпълнение, тъй като при тези сондажи има рискове, включително и от взрив, който може да засегне и населението, и самото газохранилище – ако не бъдат спазени стандартите. Впоследствие, договорите са прекратени, парите от европейското финансиране са върнати от консорциума на “Булгартрансгаз”, друг е въпросът какво оттук нататък ще стане. А там отново се е върнал същият изпълнителен директор, който е бил при сключването на първия договор. И вероятно отново няма да знае на кого дава парите. Тъй като сега отново се прави поръчката и те трябва да достигнат 1 милиард кубични метра добив, но с двойно по-малко сонди”, обяснява тя.
НКЖИ като класическа схема за източване на пари
Георгиева обяснява и как се източват пари чрез обществени поръчки – едни и същи търговски дружества, които участват в обществени поръчки без да имат нито професионалния капацитет, нито опита, нито възможността да ги изпълнят. Те заобикалят тези изисквания чрез участието в консорциуми, в които се привличат дружества, които предоставят истински или неистински сертификати за извършвани подобни действия и така печелят обществени поръчки за милиони, а понякога и за стотици милиони левове. И дава за пример Националната компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ).
“Непрекъснато се сключват договори, които не се изпълняват, но парите се плащат и тези пари после не се търсят. В момента има едно досъдебно производство, което предстои да бъде внесено в съда, където щетата е 300 милиона лева. Сега започваме да разследваме и друг случай, а общо мисля, че са 4-5 дела, по които щетите се движат между 100 и 300 млн. Конкретно няма да ги коментирам, защото тепърва по тях ще се извършват действия, но общият механизъм е използване на консорциуми, т. нар. ДЗЗД (дружество по закона за задълженията и договорите), в които има по едно или две кухи дружества – бушони. И една голяма фирма – строителна или друга, която предоставя сертификат, че е извършвала такива дейности. След като договорът се сключи, тази фирма се оттегля. На базата на тези неверни данни те получават сумите, а тези договори винаги са с огромни аванси, защото при нормални ситуации такава дейност не може да се започне без аванс. След това обаче дейността се възлага на други дружества подизпълнители.
Друга схема е, когато например участват три дружества, но от тях само едното има капацитета и експертизата да изпълни дейността. Това трето дружество обаче бива отстранено от конкурса от възложителя, а когато то жали пред КЗК, тя приема, че нарушения няма, а ВАС потвърждава. След това обаче този отстранен участник, на когото всички са му казали, че той не може да изпълни тази дейност, бива нает като подизпълнител. Законът не го забранява. Проблемът тук е, че тези две дружества, които нямат капацитета, взимат например 100 милиона без да свършат нищо, а на подизпълнителя дават 10 млн. Резултатът е, че се плащат пари за работа, която да струва 110 млн., а получаваме като за 10 млн. – съвсем условно давам тези числа, за да илюстрирам схемата, но тази схема е повсеместна, отработена за източване на средства. Подизпълнителите се съгласяват, защото това е начинът да оцелеят.
Другото нещо, което също видяхме при тези разследвания. Имате поръчка, пак в НКЖИ, за извършване на строителни дейности и имате договор за строителен надзор на стойност 1 милион. Парадоксът е, че по договора за строителен надзор сумата е платена, само че няма сключен договор за строителство, или пък има, но той е прекратен. Никой обаче не си търси милиона обратно. И нека само да отбележа, че всички тези схеми, промените на изпълнителя и условията на договора, отблъскват реномирани дружества с опит или те биват отстранявани. В крайна сметка, ние получаваме ниско качество на услугата или строежа или въобще не ги получаваме. Огромната печалба е за този, който получи поръчката”, обяснява Георгиева.
Банките – лежерни към едни, враждебни към други
Георгиева разказва за спънки и от страна на финансови институции.
“При изграждането на тунел “Железница” има две големи български строителни фирми, няма да им казвам имената. Те сключват от своя страна договори с множество кухи фирми. Ние сме ходили на претърсвания примерно в някакъв апартамент в град в провинцията, и там някакъв човек живее, извадил си нещо за ядене в кухнята и изобщо не знае, не подозира, че на този адрес е регистрирана фирма, която трябва да разполага с едни 10 милиона, преведени примерно предния ден и изтеглени на каса. И нашите подозрения са, че тези пари се връщат обратно към възложителя, като отплащане за това, че им е дадена тази поръчка. Разбира се, те не могат да се преведат по банков път, затова всичко се тегли кеш и става абсолютно непроследимо. Тук въпросът опира и до това как банката е допуснала да се изтеглят толкова пари кеш. Ако аз отида и поискам да изтегля над 30 000 лв. кеш, банката е длъжна да уведоми ДАНС по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Ще трябва да попълня куп декларации и тези пари, общо взето, ще бъдат проследими. Как банката дава милиони в чували и то за някакви доста кратки срокове?
Ние се опитахме да направим проучване в тази посока. След съдебно разрешение за сваляне на банковата тайна установихме, че не веднъж, а на няколко пъти са теглени кеш големи суми пари от порядъка на милиони. И не само по това разследване се установяват такива факти. Когато обаче запитахме една банка на какво основание са разрешили изплащането на тези средства на каса, оттам се позоваха на банкова тайна и отказаха да съдействат. Утешителното е, че когато тези дела бъдат внесени в съда, тази информация се докладва на Европейската комисия, а така съответната дирекция, която отпуска средствата при тези големи проекти – и за Чирен, и за железниците, и за други, вече има информация при кои дружества се получават тези проблеми, а те се получават системно при едни и същи дружества. И ще знаят как да реагират, когато следващ път българската държава поиска пари”, обяснява тя.
