Навършват се 48 години от най-силното и най-унищожително земетресение в Югоизточна Европа – земетресението във Вранча.
Вечерта на 4 март 1977 г. в Румъния е регистрирано земетресение с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер с епицентър в окръг Вранча, в Източните Карпати, на дълбочина 94 километра. То засяга сериозно и България. Земетресението продължава 55 секунди, а ударната вълна е усетена в почти целия балкански регион. В Румъния загиват 1578 души, от които 1424 в Букурещ. Броят на ранените достига 11 300 души, 32 900 сгради са силно разрушени или унищожени, а около 35 000 семейства остават без подслон. Икономическите загуби възлизат на близо 2 млрд. долара.
Най-сериозно в България пострада Свищов, където трусът в 21,20 часа на 4 март 1977 г., с магнитуд 7,6 по Рихтер, взе 109 жертви. 27 от загиналите бяха деца. Общо загиналите в Румъния и в България са над 1600, повечето от тях в Букурещ. В Русе жертвата бе една.
Сред останалите загинали има 11 служители на МВР, 6 учители, 15 инженери, 4 директори на институции и др. Труповете на загиналите хора са подредени в коридорите на местната болница за разпознаване от близките.
Съборени са жилищни блокове на ул. “33-ти свищовски полк”, общежитие на “Свилоза”, административната сграда на “Рудметал”. Сериозно е повредена търговската гимназия, училище “Димитър Благоев”, консервната фабрика, църквата “Св.Троица”, строена от Кольо Фичето.
Часове след земетресението милиция и военни от поделението в Белене започват операция по изваждане на пострадалите изпод отломките на сградите. Работата им се усложнява от продължаващите вторични трусове, някои от които също доста силни, от 3 и 4 степен.
От всяко мъртво тяло се вземат пръстови отпечатъци, чрез които след това се извършва неговата идентификация. Прегледите, направени от лекар патолог показват, че повечето от хората са загинали от задушаване.
