Спешни превантивни мерки срещу евентуален спекулативен ръст на цените при въвеждане на еврото, засилване на прозрачността и обществения контрол върху Комисията за защита на конкуренцията, предложения за нормативни промени за извеждане на контрола на обществените поръчки от регулатора и за подобряване на условията за конкуренция.
Това са част от седемте приоритета в концепцията за дейността на КЗК, която доц. Росен Карадимов представи пред парламентарната комисия по икономическа политика и иновации. Депутатите изслушват кандидатите за председател и членове на регулатора.
Номинираният от парламентарната група на „БСП-Обединена левица“ за председател на КЗК доц. Карадимов получи сериозна обществена подкрепа от национални работодателски организации, отбранителната индустрия и двата синдиката.
„Фокусирането върху председателя на КЗК демонстрира тежко неразбиране за функционирането й и е обидно за бъдещите комисари. Избрани от Народното събрание, всички членове са абсолютно автономни в решенията си. КЗК ще функционира като колективен орган, както е предвидено в Закона за защита на конкуренцията. Нещо повече – ще бъдат премахнати всички възможности за нерегламентирано влияние върху председателя и членовете й“, заяви Росен Карадимов.
Той очерта превантивни мерки до края на 2025 г. срещу евентуално спекулативно увеличение на цени в резултат на забранени споразумения и съгласувани практики преди въвеждане на еврото. Сред тях са прецизно дефиниране на пазари на стоки и услуги, които са най-рискови от гледна точка на договорени и съгласувани ценови маржове. Това са пазарите на селскостопански и хранителни продукти, горива, лекарства, стоки от първа необходимост. Карадимов заяви, че ще бъдат направени секторни анализи и срещи с участниците на тези пазари, както и целево следене на пазарното им поведение. „На базата на тези резултати ще предложим таван на цените на определени стоки за преходен период от време при изрично съгласие между КЗК и участниците на тези пазари“, съобщи той. След приемане на еврото ще бъде въведена система за постоянен мониторинг и ценови индикатори на храни, горива, лекарства и др.
Акцент в концепцията на Росен Карадимов е повишаване на прозрачността и общественото доверие в дейността на КЗК, както и засилване на взаимодействието с Комисията за защита на потребителите. Той предвижда да създаде обществен съвет с националните работодателски организации, синдикати и организации на потребителите като легитимна форма на диалог и гарант за прозрачността на работата и обществения контрол върху КЗК. Сред предложенията е и извеждането на контрола за законосъобразността на обществените поръчки извън КЗК. Карадимов посочи, че 91% от преписките са свързани с обществените търгове, което блокира работата на КЗК, а с предложението ще се освободи огромен административен капацитет, който да се съсредоточи в основната й дейност. „Притеснително некомпетентно обаче е твърдението на някои политици, че КЗК „разпределя“ публичния ресурс за обществените търгове и от нея ще „зависят“ 30 млрд. лв. в следващите 7 г. КЗК няма такива правомощия, защото е първа инстанция за обжалване на законосъобразността на обществените търгове. Следваща и последна инстанция е ВАС“, коментира Росен Карадимов.
Според неговата визия регулаторът трябва да заеме по-категорично ролята си като инструмент за подпомагане на икономическата политика на държавата и да контролира по-стриктно инфлацията и спекулативния ръст на цените. „Абдикиралата държава в прехода, сбърканата приватизация и неолибералния абсолютизъм доведоха до свръхконцентрация на цели пазари. Затова е ключово КЗК да направи необходимите секторни анализи, за да достигне до реалната картина за възможни забранени споразумения, съгласувани практики между фирмите, злоупотреба с монополно или господстващо положение и концентрация. Всичко това заедно или поотделно води до нереално високите маржове на цени в ключови за икономиката сектори“, заяви доц. Карадимов.
Той предлага още промени в методологията и закона за преодоляване на субективния подход на КЗК по отношение на отделни преписки, както и мерки за защита на потребителите в цифровата среда от нелоялна конкуренция.
