Увреждане на костите и мускулите, излагане на радиация, влошаване на зрението – това са само някои от предизвикателствата, с които се сблъскват космическите пътешественици по време на продължителни мисии, дори преди да се вземе предвид психологическото въздействие на изолацията, предаде АФП, цитирана от БГНЕС,
Докато американските астронавти Буч Уилмор и Суни Уилямс се подготвят да се завърнат у дома след девет месеца на борда на Международната космическа станция (МКС), някои от рисковете за здравето, с които са се сблъскали, са добре документирани и управлявани, докато други остават загадка.
Тези опасности само ще се увеличават, тъй като човечеството навлиза все по-дълбоко в Слънчевата система, включително към Марс, което изисква новаторски решения за опазване на бъдещето на космическите изследвания.
Въпреки вниманието, което получи мисията им, деветмесечният престой на Уилмор и Уилямс е “нормален”, казва Риана Бохари, доцент в Центъра за космическа медицина в колежа “Бейлър”.
Мисиите на МКС обикновено продължават шест месеца, но някои астронавти остават до една година и изследователите са уверени в способността им да поддържат здравето на астронавтите за този период.
Повечето хора знаят, че вдигането на тежести изгражда мускули и укрепва костите, но дори основните движения на Земята се противопоставят на гравитацията – елемент, който липсва в орбита.
За да се противопоставят на това, астронавтите използват три тренировъчни уреда на МКС, включително инсталирано през 2009 г. устройство за съпротивление, което симулира свободни тежести с помощта на вакуумни тръби и кабели на маховик.
“Ежедневните двучасови тренировки ги поддържат във форма. Най-добрите резултати, с които разполагаме, за да покажем, че сме много ефективни, са, че наистина нямаме проблем с фрактурите при астронавтите, когато се върнат на земята”, въпреки че загубата на костна маса все още се открива при сканиране, казва Бохари.
Нарушаването на равновесието е друг проблем, допълни Емануел Уркиета, заместник-председател на катедрата по аерокосмическа медицина в Университета на Централна Флорида.
“Това се случва на всеки един астронавт, дори и на тези, които излизат в космоса само за няколко дни”, каза той, тъй като те “работят за възстановяване на доверието във вътрешното си ухо”.
Астронавтите трябва да пренастроят телата си по време на 45-дневната рехабилитационна програма на НАСА след мисията.
Друго предизвикателство е “изместването на течностите” – преразпределението на телесните течности към главата в условията на микрогравитация. Това може да повиши нивата на калций в урината и да повиши риска от камъни в бъбреците.
Преместването на течностите може да допринесе и за повишаване на вътречерепното налягане, което да промени формата на очната ябълка и да предизвика невроокулярен синдром, свързан с космически полет (SANS), причиняващ леко до умерено увреждане на зрението. Друга теория предполага, че причината е повишеното ниво на въглероден диоксид.
Но поне в един случай ефектът е бил благоприятен.
“Имах доста тежък случай на SANS. Когато стартирах, носех очила и контактни лещи, но поради сплескването на глобуса сега имам зрение 20/15 – възможно най-скъпата коригираща операция. Благодаря ви, данъкоплатците”, каза астронавтката на НАСА Джесика Меир преди последното изстрелване.
Нивата на радиация на борда на МКС са по-високи, отколкото на земята, тъй като тя преминава през радиационния пояс на Ван Алън, но магнитното поле на Земята все още осигурява значителна защита.
Защитата е от решаващо значение, тъй като НАСА се стреми да ограничи повишения риск от рак при астронавтите през целия им живот в рамките на 3%.
Въпреки това мисиите до Луната и Марс ще доведат до много по-голямо излагане на астронавтите, обяснява астрофизикът Зигфрид Егъл.
Бъдещите космически сонди биха могли да осигурят известно време за предупреждение за събития с висока радиация, като например изхвърляне на коронална маса – облаци плазма от Слънцето – но космическата радиация остава непредсказуема.
“Екранирането е най-добре да се извърши с тежки материали като олово или вода, но са необходими огромни количества от тях”, казва Егъл от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн.
Изкуствената гравитация, създадена от въртящи се рамки на космически кораби, може да помогне на астронавтите да останат работоспособни при пристигането си след деветмесечно пътуване до Марс.
Алтернативно, космическият кораб може да използва мощно ускорение и забавяне, което да съответства на силата на земната гравитация.
Този подход би бил по-бърз и би намалил рисковете от излагане на радиация, но изисква технологии за ядрено задвижване, които все още не съществуват.
Предотвратяването на вътрешни борби между екипите ще бъде от решаващо значение, казва Джоузеф Киблър, психолог в университета Embry-Riddle Aeronautical.
“Представете си, че сте заклещени във фургон с когото и да било в продължение на 3 години: тези кораби не са толкова големи, няма личен живот, няма заден двор, в който да отидете. Наистина приветствам астронавтите, които се ангажират с това. Това е непосилна работа”, каза той.
