“Трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО” е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, пише “Фокус”.
“Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО” е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
– основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
– мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
– мястото за получаване на възнаграждение.(чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО))
Забележка: Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. (чл. 55, ал. 3 КСО)
Не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести (чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ)).
Задължително осигурени за рисковете “трудова злополука” и “професионална болест” са:
– работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране;
– държавните служители;
– съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
– военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност“, по Закона за Държавна агенция “Разузнаване“ и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, служителите в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи;
– членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията;
– управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
– лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности;
– служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
– кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт;
– морските лица (чл. 4, ал. 1, и чл. 4а, ал. 1 КСО).
Забележка: Самоосигуряващите се лица и лицата, които получават доходи по извънтрудови правоотношения (договор с възложител) не подлежат на осигуряване за трудова злополука и професионална болест.
“Фокус” провери какви стъпки да следваме в случай на трудова злополука
За всяка трудова злополука пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на злополуката са длъжни незабавно да уведомят ръководителя на осигурителя или упълномощено от него длъжностно лице (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ)).
При постъпване в лечебно заведение е необходимо пострадалият или придружаващите го лица да информират лекуващия лекар/лекар по дентална медицина за настъпилата злополука.
Лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина определя вида й – трудова или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва в амбулаторния лист часа, мястото и обстоятелствата на злополуката. В графа “бележки” на болничния лист се вписва “За доказване с разпореждане на ТП на НОИ” (чл. 22 НМЕ).
Болничният лист при трудова злополука се издава с причина:
– “04 – злополука – трудова по чл. 55, ал. 1 КСО“ или
– “05 – злополука – трудова по чл. 55, ал. 2 КСО“
Осигуреният е длъжен да представи издадения болничен лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му (чл. 9, ал. 2 НМЕ).
При издаване на болничен лист за продължаване на временната неработоспособност, лицата представят разпореждането на ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова.
При освидетелстване/преосвидетелстване от ТЕЛК лицата представят разпореждането на ТП на НОИ за приемане на злополуката за трудова.
