За 36-та поредна година СДС-Ловеч организира шествие-поклонение до комунистическия лагер на смъртта „Слънчев бряг“ край града. Сред дошлите да почетат паметта на жертвите на обявения за престъпен режим със закон бяха областният управител на Русе Драгомир Драганов, народният представител и председател на СДС Румен Христов, както и евродепутатът Илия Лазаров.
Драганов за пореден път подчерта, че подобни инициативи са много важни, за да не се допуска изопачаване на миналото и представянето на този мракобесен период като нещо добро за страната ни. „Това не беше политическа система, а система на страдание, страх и потискане на свободата. Хиляди семейства бяха съсипани, а обществото ни разделено“, допълни Драганов и посочи, че комунистическият режим е бил една страшна страница в нашата история, която не трябва да се забравя.
„Паметта за комунистическите престъпления винаги ще живее в лагерите, където са въдворявани инакомислещите, дамгосани като „врагове на народа“, каза Румен Христов. „Хиляди човешки животи и съдби са прекършени в „Слънчев бряг“, „Белене“, „Куциян“, в Скравена, Свети врач, Ножарево, в специално създадения за жени лагер в манастир край Велико Търново. Една от мисиите на СДС е да пазим тази памет, да разказваме на младите поколения истината за комунистическия терор, за да не попадат в капана на соцносталгиците, които удобно забравят за тази част от историята на комунизма“, заяви още председателят на СДС.
Концлагерът „Слънчев бряг“, маскиран под официалната форма „Трудово-възпитателно общежитие“, е действал в периода 1959 и 1962 година. В него са въдворени стотици противници на комунистическия режим, без съд и присъда. Имало е хора от различни възрасти, които при неимоверно тежки условия, са изпълнявали непосилни норми в каменната кариера. Освен това те са били редовно подлагани на побоища и издевателства. Съществуват свидетелски разкази, че се стигало до там затворниците да скачат във вагоните, които товарели с чукани камъни, ако видели парче кюспе, картоф или каквото и да било, което можело да се яде. Страшните истории не спират до тук. По официални данни убитите и починалите от терора и непосилния труд са над 150, но някои казват, че загиналите са много повече.
