НАСА наблюдава странна аномалия в магнитното поле на Земята: гигантска област с по-нисък интензитет на магнитното поле в небето над планетата, простираща се между Южна Америка и Югозападна Африка. Това обширно и разрастващо се явление, наречено Южноатлантическа аномалия, интригува и тревожи учените от години, но най-вече изследователите на НАСА. Спътниците и космическите апарати на космическата агенция са особено уязвими от отслабването на силата на магнитното поле в рамките на аномалията и от произтичащото от това излагане на заредени частици от Слънцето.
Южноатлантическата аномалия (ЮАА) – оприличавана от НАСА на “вдлъбнатина” в магнитното поле на Земята или на своеобразна “дупка в Космоса” – обикновено не засяга живота на Земята, но това не може да се каже за орбиталните космически кораби (включително Международната космическа станция), които преминават директно през аномалията, докато обикалят около планетата на ниски височини в околоземна орбита.
По време на тези срещи намалената интензивност на магнитното поле вътре в аномалията означава, че технологичните системи на борда на спътниците могат да дадат на късо и да се повредят, ако бъдат ударени от високоенергийни протони, идващи от Слънцето. Тези случайни удари обикновено водят само до слабо изразени смущения, но крият риск от значителна загуба на данни или дори от трайно увреждане на ключови компоненти – заплахи, които задължават операторите на спътници редовно да изключват системите на космическите апарати, преди те да навлязат в зоната на аномалиите.
Максималното ограничаване на тези опасности в Космоса е една от причините, поради които НАСА следи ЮАА; другата причина е, че мистерията на аномалията представлява чудесна възможност за изследване на сложно и трудно разбираемо явление, а широките ресурси и изследователските групи на НАСА са добре подготвени за изучаване на това явление. “Магнитното поле всъщност е суперпозиция на полета от много източници на ток”, обяснява през 2020 г. геофизикът Тери Сабака от Центъра за космически полети “Годар” на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
Смята се, че основният източник е завихрящият се океан от разтопено желязо във вътрешността на външното ядро на Земята, на хиляди километри под земята. Движението на тази маса генерира електрически токове, които създават магнитното поле на Земята, но изглежда не непременно равномерно.
Смята се, че огромен резервоар от плътни скали, наречен Африканска голяма провинция, с ниска скорост на срязване, разположен на около 2900 км под африканския континент, нарушава генерирането на полето, което води до драматичното отслабване – което се подпомага от наклона на магнитната ос на планетата. “Наблюдаваният ЮАА може да се интерпретира и като следствие от отслабването на доминиращото диполно поле в региона”, заяви геофизикът и математик от НАСА Годар Уейджиа Куанг през 2020 г.
“По-конкретно, локализирано поле с обърната полярност нараства силно в региона на ЮАА, като по този начин интензитетът на полето става много слаб, по-слаб от този на околните региони.”
Въпреки че има много неща, които учените все още не разбират напълно за аномалията и нейните последици, нови открития непрекъснато хвърлят светлина върху това странно явление. Например едно проучване, ръководено от хелиофизика на НАСА Ашли Грийли през 2016 г., разкрива, че ЮАА бавно се движи наоколо, което е потвърдено от последващо проследяване от CubeSats в изследване, публикувано през 2021 г.
То обаче не просто се движи. Още по-забележително е, че явлението изглежда е в процес на разделяне на две, като през 2020 г. изследователите откриват, че ЮАА изглежда се разделя на две отделни клетки, всяка от които представлява отделен център с минимален магнитен интензитет в рамките на по-голямата аномалия. Какво точно означава това за бъдещето на ЮАА остава неизвестно, но във всеки случай има доказателства, които подсказват, че аномалията не е ново явление.
Публикувано през юли 2020 г. изследване предполага, че явлението не е странно явление от близкото минало, а повтарящо се магнитно събитие, което може да е засегнало Земята още преди 11 милиона години.
Ако е така, това може да е сигнал, че южноатлантическата аномалия не е спусък или предвестник на преобръщането на магнитното поле на цялата планета, което всъщност се случва, ако не за стотици хиляди години наведнъж. Едно по-ново проучване, публикувано през 2024 г., установи, че ЮАА оказва влияние и върху полярните сияния, наблюдавани на Земята.
Очевидно е, че остават огромни въпроси, но при толкова много неща, които се случват с тази огромна магнитна странност, е добре да знаем, че най-мощната космическа агенция в света я наблюдава изключително внимателно. “Въпреки че ЮАА се движи бавно, то преминава през някои промени в морфологията, така че е важно да продължим да го наблюдаваме, като продължим да провеждаме мисии”, каза Сабака, цитиран от “Science Alert”.
