Русе, най-големият български град на река Дунав, представлява истински символ на отвореността на българина към различното и способността му да възприема новото, докато същевременно запазва силните си родни традиции. Това заяви генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев при откриването на местната конференция в Русе по проекта „Европа на Балканите: Заедно чрез знание”, който агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия.
„Русе е градът, през който по река Дунав в българските земи идват различни неща от останалата част на Европа”, подчерта Вълчев, цитиран от БТА. Той обясни, че целта на проекта е да се представя обмяната на знание между хората в България и на Балканите и тези от другите страни в Европейския съюз, за да опознаваме взаимно приноса си в общия ни живот в съюза.
„Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелим от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос”, добави генералният директор.
Кирил Вълчев отчете, че крайдунавският град вече активно участва в общите национални и европейски разговори, организирани от БТА. Присъствието на агенцията в региона датира от средата на миналия век чрез нейните кореспонденти, а официален пресклуб беше открит на 3 октомври 2021 година – в деня на закриването на 60-ото издание на международния фестивал “Мартенски музикални дни”.
„За последните 4 години БТА утрои националните си пресклубове и съхрани и разви отворените през предишните 18 години 14 пресклуба, като в момента БТА има открити общо 42 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България”, отбеляза Вълчев.
Той подчерта, че благодарение на разширената мрежа от пресклубове, повече българи от различни места в страната и чужбина могат да участват в общите национални и европейски дискусии.
Кирил Вълчев сподели, че датата на конференцията е избрана символично – денят след закриването на фестивала “Мартенски музикални дни”, който е ярък пример за българското любопитство към света, представяйки разнообразна програма с музикални произведения от всички краища на Европа.
Генералният директор на БТА напомни думите на родения в Русе Нобелов лауреат Елиас Канети от неговата книга “Спасеният език”: “Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той беше в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика…”
Вълчев подчерта, че след Освобождението Русе е бил най-многолюдният и най-модерен град в Княжество България, преди София да го надмине по население. Множество технологични нововъведения от края на XIX и началото на ХХ век за първи път в България са се появили именно в този крайдунавски град.
Градът се отличава с редица исторически първенства: през 1878 година става първият български град с градоустройствен план; тук за първи път в страната се появяват бордюри, тротоари и улични газови фенери; през 1899 година главните улици са покрити с павета, закупени от Франция.
Многобройните сгради, днес паметници на културата, са строени в модерните за времето си в Европа архитектурни стилове – необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион, заради което Русе е наричан “Малката Виена”.
През 1881 година в града е създадена първата частна банка „Гирдап”, в чиято емблематична сграда с часовника се намира и Националният пресклуб на БТА, където се провежда конференцията.
През 1897 година в заведението на Марин Чолаков в Русе се е състояла първата кинопрожекция в България – прожектиран е филмът “Пристигането на влака” на Братя Люмиер. В София първата прожекция е направена месец по-късно.
Кирил Вълчев отбеляза, че „не е добра оценка за нашето поколение, че ремонтираният път от Иваново до уникалните скални църкви свършва на 1.2 километра преди тях, а перилата на пътеките и стълбите ръждясват от времето на социализма”. Той подчерта, че с помощта на ЕС трябва да изпълним дълга си за поддържане и показване на културните ни ценности.
Генералният директор на БТА припомни, че Ивановските скални църкви са сред седемте български културни обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Предстоящата 47-ма сесия на Комитета за световно наследство ще бъде организирана от България в Париж, а неин председател ще бъде директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов.
Вълчев сподели и важно наблюдение, свързано с демографските промени в региона. Той даде пример с близката до Русе средновековна крепост Червен, чието население през XIV век е наброявало около 10 000 души, при Освобождението – 2 000 души, през 1989 година – почти 3 000 души, а днес там живеят постоянно стотина предимно възрастни хора.
„Това трябва да ни напомни, че големият смисъл на всякакви вложения, включително от европейските фондове, трябва да бъде насочено към оставането на хората в България, включително в региона на Русе”, подчерта той.
В заключение, Кирил Вълчев припомни темите на конференциите, проведени в различни региони на България. Във Велики Преслав е обсъждан приносът на България чрез включването на кирилицата като трета азбука в ЕС. В Пловдив – приносът в областта на храните. В Монтана – разбирането за съвременния град и развитието на общите пространства. В Перник – съхраняването на традициите чрез Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва”. Във Видин – мостовете на разбирателство в буквален и преносен смисъл. В Кърджали – примерът за съхраняване на мира в многообразно общество от различни етноси и вяра.
