Археолози най-накрая откриха липсващата част от легендарна статуя на Рамзес II, съобщава уебсайтът “Popular mechanics”.
Преди около 96 години германският археолог Гюнтер Рьодер открива долната половина от това, което би трябвало да бъде масивна, 23-метрова статуя на Рамзес II- един от най-прочутите фараони през всичките 31 династии от историята на Древен Египет. Рьодер открива статуята на 240 км южно от Кайро в губернаторство Миня, близо до съвременния град Ел Ашмунейн. В древността тази област по поречието на Нил е била известна като Хемну. Служил е като провинциална столица в Старото египетско царство (2649-2130 г. пр. Хр.), а по-късно е наречен Хермополис Магна, когато римляните управляват Средиземноморието. Знае се, че много съкровища от славното минало на региона са заровени в околната пустиня и макар откритието на Рьодер да се оказва забележително, останалата част от намерената от него огромна статуя остава изгубена във времето… досега.
През март 2024 г. египетските археолози в партньорство с американски експерти обявиха, че след 96 години най-накрая са открили липсващата горна половина от статуята на Рьодер. Експертите от египетското Министерство на туризма и антиките съобщиха, че горната половина се извисява на около 12,5 метра височина и изобразява Рамзес II, облечен в украшение за глава, увенчано с царска кобра. Въпреки това откриването на тази древна статуя далеч не е било сигурно, когато статуята е открита за първи път да лежи с лицето надолу през януари 2024 г.
„Един от проблемите на Хермополис е, че се намира близо до Нил. След построяването на ниския язовир в Асуан подпочвените води се превърнаха в огромен проблем. Нямаше никаква гаранция, че камъкът ще бъде наред“, казва в изявление Ивона Трънка-Амрейн, доцент по класическа филология в Университета в Колорадо, Боулдър, и един от ръководителите на екипа.
„Понякога се открива пясъчник, който в основата си е просто пясък или разграден варовик. Това може да е било просто парче скала.“ За щастие, след допълнителни разкопки екипът потвърждава, че статуята е забележително добре запазена и съдържа още една невероятна находка – на повърхността на статуята могат да бъдат открити следи от синьо-жълт пигмент . Изследователите се надяват, че по-нататъшният анализ на този пигмент ще им помогне да разберат контекста на създаването на статуята, както и нейния първоначален вид.
