През последните години темата за тревожността стана доста популярна, но не защото е някаква “модерна нова болест”, а защото времето, в което живеем, предразполага към това да я развиваме по-лесно и да я овладяваме по-трудно. Тревожността не е обаче вчерашен спътник на съществуването ни. Имало я е назад в годините и вековете, а е напълно възможно да е родена и със самото човечество. Но ние няма да се ровим толкова назад, а ще видим как тя се заражда в поколенията.
Всяко поколение има своите уникални предизвикателства и особености, които оформят начина, по който неговите представители преживяват и се справят с тревожността. Ето какви са те според сайта MILA.bg.
Бейби бумърите (родени между 1946 и 1964 г.)
Израснали в следвоенен период на икономически растеж и социални промени, бейби бумърите са били свидетели на значителни трансформации. Техните тревоги често са били свързани със стремежа към стабилност и успех в една бързо променяща се среда. Социалните движения като борбата за граждански права и феминизма също са добавяли слоеве на несигурност и натиск.
Поколение X (родени между 1965 и 1980 г.)
Поколението X, често наричано “изгубеното поколение”, е израснало в сянката на Студената война и икономическата нестабилност. Те са били свидетели на зараждащата се тенденция към все повече разводи и нарастващата нужда от двама работещи родители, което е довело до самостоятелност, но и до чувство на изолация. Тяхната тревожност често е била свързана с несигурността на работното място и балансирането между личния и професионалния живот. Според проучване това поколение изразява най-силна тревога по отношение на материалната и финансовата отговорност, работа с клиенти и вземане на решения, което може да се дължи на изразения индивидуализъм и липсата на нагласа за работа в екип.
Милениали (родени между 1981 и 1996 г.)
Милениалите са първото поколение, израснало с интернет и бързото развитие на технологиите. Те са изправени пред натиска на социалните медии, което често води до сравнения и чувство на недостатъчност. Икономическите кризи са засилили техните тревоги относно финансовата стабилност и бъдещето. Въпреки това те са склонни да търсят помощ и да говорят открито за психичното си здраве, използвайки технологии и онлайн ресурси за подкрепа.
Поколение Z (родени между 1997 и 2012 г.)
Дигиталните жители на планетата – така наричат поколението Z, което вижда новите технологии като свой начин за разбиране и управление на света. Въпреки това те са изправени пред нарастващи нива на тревожност и депресия. Според проучване 40% от това поколение изпитват “тревожност от съкращение”, свързана с несигурността на работното място. Техните страхове често са свързани и със социалните медии, климатичните промени и глобалната нестабилност. Същевременно са достатъчно начетени, за да знаят, че не е срамно да потърсят помощ за разстроената си психика, като много често се осланят на онлайн ресурси и социални платформи за подкрепа.
Поколение Т (родени след 2013 г.)
Поколението Т, наричано още “поколение на таблетите”, израства в свят на постоянна свързаност и информационно претоварване. Те са изправени пред уникални предизвикателства, свързани с дигиталната зависимост и липсата на лични взаимодействия. Тяхната тревожност може да бъде свързана с липсата на рационална организация на работното място и неефективното планиране и координиране. Въпреки това те имат достъп до безпрецедентни ресурси за справяне с тревожността, включително приложения за медитация и онлайн терапия.
Полови различия
Тревожността не е дискриминираща, но статистиката показва различия между половете. Установено е, че жените са два пъти по-склонни към тревожност в сравнение с мъжете. Това може да се дължи на хормонални колебания или по-голяма податливост към стрес.
Въпреки че мъжете по-рядко съобщават за тревожност, те често проявяват симптомите чрез агресия или рисково поведение. Също така тревожните и депресивни състояния протичат по-тежко при силния пол заради традиционното схващане, че е срамно да се потърси помощ.
Нелекуваната тревожност може да се превърне в хроничен спътник с редица негативни последици:
- Физически здравословни проблеми – постоянната тревожност може да доведе до сърдечносъдови заболявания, хипертония и нарушения в имунната система;
- Психични разстройства – тревожността често върви ръка за ръка с депресията, като двете състояния се усилват взаимно;
- Социална изолация – страхът и безпокойството могат да доведат до оттегляне от социални контакти, което задълбочава усещането за самота.
Има ли справяне
На първо място е важно да съзнаваме, когато тя прескача нормалните параметри. Защото е нормално да се тревожим за работата си, за това кой ще ни управлява, дали ще има място за детето в детска градина и т.н., но не е съвсем здравословно, когато тревожността е фон на всяко наше действие и всяка наша мисъл.
Ако усетите, че ви е трудно да се зарадвате на неща, които преди са ви радвали, макар и дребни и незначителни на пръв поглед, ако имате черни мисли и все очаквате да се случи не най-благоприятното за вас, ако започнете да страдате от безсъние, липса или пък прекален апетит, бъдете нащрек. Консултацията с психотерапевт или психолог е първата стъпка, ако сте сигурни, че имате свръхтревожност. Редовните упражнения и спортът освобождават ендорфини, които подобряват настроението и намаляват стреса. Така че минавайте по-често през залата или пък правете дълги разходки в почивните дни. Практики като йога, медитация и дълбоко дишане също могат да помогнат за намаляване на симптомите на тревожност.
Не я “удавяйте” в алкохол или хапчета, които сте си самопредписали, защото и едното, и другото могат преди всичко да задълбочат проблема.
Не я подценявайте и никога не я приемайте за “слабост” или “лиготия”. Свръхтревожността може да ви причини сериозни здравословни и психически проблеми и със сигурност нарушава качеството на живота ви. Най-добре потърсете помощ.
