Пет проекта за промени в Закона за движение по пътищата преминаха през първо четене в Народното събрание. Промените предвиждат намаляване на максималната разрешена скорост по магистрали от 140 на 130 километра в час, а по скоростните пътища – от 120 на 110 километра в час. Въвежда се и система за контрол на средната скорост, както и значително по-високи глоби за нарушителите.
Законодателните промени са част от пакета от 37 мерки за повишаване на пътната безопасност, набелязани от правителството, пише “Труд”.
Според приетите на първо четене промени, водачите, които бъдат засечени с превишена скорост три пъти в рамките на една година, ще получават тройни глоби и ще остават без свидетелство за управление. Общините също получават право да налагат глоби въз основа на данни от собствените си камери.
Паралелно с промените в законодателството, Агенция “Пътна инфраструктура” публикува в своя сайт интерактивна карта с 36 пътни участъка с повишена концентрация на катастрофи. Към картата е приложен план за обезопасяване на тези участъци, който трябва да бъде изпълнен до края на юли 2025 година.
Картата е достъпна в уебсайта на АПИ, като ползвателите могат да разглеждат конкретни маршрути и да проверяват къде точно се намират участъците с повишена концентрация на тежки инциденти. Проверката е възможна и чрез смартфон, което позволява на спътниците в автомобила да следят за наближаване на опасни участъци.
В плана за обезопасяване, който също е публикуван, са предвидени различни мерки – поставяне на нови пътни знаци, обновяване на пътната маркировка, монтаж на мантинели и други. В района на Кресненското дефиле, което е сред отбелязаните опасни участъци, ще бъдат подменени старите предпазни колчета и ще бъдат поставени специални пътни знаци А40 “Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия”.
Два опасни участъка са отбелязани в Шуменска област – кръговото кръстовище на 7-ми километър на пътя Русе-Варна и кръстовището при изхода от квартал “Дивдядово” към село Мараш на пътя Силистра-Шумен-Ямбол. За двете отсечки са предвидени мерки за обезопасяване, които трябва да бъдат изпълнени най-късно до средата на юни.
Мненията на експертите относно предвидените промени са противоречиви. Красимир Георгиев, ръководител на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България, коментира идеята за едностепенна система за санкции, при която пътните полицаи ще могат да налагат наказания директно на място: “Не сме категорично против такава едностепенна система, но при едно много важно условие – всеки пътен полицай да има работеща бодикамера, която заснема проверката от момента, в който махне с палката до самия край. Без запис на пътните проверки изобщо рискът от корупция е много висок.”
От друга страна, Христо Радков, ръководител на Българско обединение на шофьорите, не подкрепя намаляването на разрешената скорост: “Не приемам да се намалява скоростта от 140 на 130 километра в час по магистралите, а още по-малко от 120 на 110 километра в час по скоростните пътища. За всички е много ясно защо се прави това – за да се хвалят колко много хиляди нарушители са били снимани и глобени с въвеждането на така наречената средна скорост.”
Инженер Богдан Милчев, ръководител на Института за пътна безопасност, смята че ограничаването на скоростта е необходимо, но поставя под въпрос начина, по който се прави: “На всяка магистрала у нас има добри участъци, където няма никакъв риск за шофьорите да карат със 140 километра в час, а какво пречи на местата, където настилката е компрометирана или има някакви други дефицити, да се сложат знаци с ограничения на скоростта.”
Адвокат Петър Славов, доктор по конституционно право, определя като “абсолютно недопустимо” предложението полицаите да имат право едновременно да установяват нарушения и да налагат санкции: “При едновременно установяване на нарушения и налагане на санкции е налице много силен субективен елемент, без същевременно да имаме гаранции за безпристрастност и обективност на пътните полицаи, извършващи проверката.”
